Болниците бяха много още през 2003 г.

- Проф. Гигов, имаше ли ясен път, по който трябваше да се случи реформата в здравеопазването?
- В областта на здравеопазването е много трудно да има ясен път, защото човек трябва да знае всички стъпки, а не беше така. Пробваха се различни приоми, ползваше се чужд опит. Тогава имаше големи проблеми с финансирането, започна смесеното финансиране на болниците от страна на НЗОК и МЗ. Създадоха се КП, които бяха инструмент за качество, а не за финансиране, това трябваше да е за един кратък период от време, смяташе се, че ще се заменят с ДСГ, които са един по-нормален подход по отношение на финансирането и грижите за пациента. Но все още стоим на КП, за това в момента се получава така, че измисляме една КП, втора, приемаме човека по няколко диагнози, което пречи както на лекаря, така и на пациента. Но в началото имаше голям ентусиазъм, как да се промени здравната система, защото тя имаше своите позитиви, но и негативи - беше прекалено централизирана и всичко се вършеше от МЗ и МФ, болниците нямаха свобода. Тогава се приеха закона за съсловните организации, ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО. Това бяха първите стъпки, тогава министър Славчо Богоев представи и първия доклад за състоянието на здравето на нацията, в който се опитахме да направим един анализ на ситуацията, както и кои са приоритетите - акцент беше поставен на профилактиката и доболничната помощ, както и в момента, но за съжаление виждаме и какви са резултатите. Нека не забравяме, че здравеопазването не е само за себе си, а е част от цялостната социално-икономическа система. Тогава средствата бяха малко - 1 млрд. и въпреки че сега ресурсите са големи - 8 млрд., е важен начинът на изразходване. Навлязоха нови лекарства, нова апаратура, сега почти всеки център има скенер. Това е голям разход по отношение на пациента в болниците и остава малко за заплащане на персонала, получава се дисбаланс, който не можем да компенсираме. Тогава беше подписан и договор с Швейцарската конфедерация, обучаваха се специалисти и експерти, предложени от министъра на здравеопазването, които да подготвят други колеги в България. Бяха направени и обучения на водещи специалисти, които минаха курсове в България, а след това се запознаха с мениджмънта на болниците във Франция. За съжаление не всичко можахме или поискахме да приложим, защото много пъти се бърка професионализма с популизма, много пъти МЗ няма правомощия само да определя своята политика по отношение на финансирането, а МФ го прави, само че има много лекари, които са добри финансисти, но не и обратното. Един пример в това отношение е и Протонният център, който не успя да се направи в България, а Румъния вече ни изпревари. Но се направиха някои неща - увеличи се броят на КП към НЗОК, МЗ се децентрализира от функциите си, но не изцяло. Нека не забравяме, че имаше Комисия за скъпоструващите лекарства. Сега МЗ е трудно да провежда политика, защото реално няма лостове за това. Имаше Комисия за редките болести, създаде се Фонд за лечение в чужбина, който обаче стана отдел към НЗОК. И сега виждаме, че постоянно има различни искания за помощ в обществото, а фондът изигра своята роля в това отношение. В спешната помощ се закупиха над 300 реанимобила по времето на д-р Евгений Желев, увеличи се финансирането, вдигна се здравната вноска, но се получи известно одържавяване на НЗОК, което не съвпада със замисъла й, което не позволява на каста свободно да разполага с ресурса си, тъй като и държавата има доминираща квота в Надзорния съвет. А замисълът беше тези, които плащат, да имат баланс и да могат да вземат заедно с нея решения.
- Доста грешки като че ли очертахте в хода на развитие на системата - на какво се дължат. Децентрализацията на властта в МЗ дали беше случайност или плод на целенасочено търсене?
- Не бих казал само грешки, по-скоро грешки на растежа. Всичко беше правено с добро желание, нека не забравяме, че тогава Спешната помощ се разрасна, откриха се нови филиали. Ще отворя една скоба - тогава МЗ сключи договор с частен самолет, вертолети можеше да се ползват с пряка комуникация с генералния щаб, не сме имали проблеми с осигуряване на въздушната помощ. Сега малко се позабавиха нещата с хеликоптерите, а и сега военно министерство или МВР винаги могат да кажат - вие си имате хеликоптер, защо ни занимавате. Освен това трябва да има единоначалие в спешната помощ, а сега има два центъра. Не може да имаме земна бърза помощ и въздушна бърза помощ, защото винаги ще възникне спор. Тогава беше създаден и Национален медицински координационен център във връзка със заплаха от терористичен акт по време на Олимпийските игри в Гърция, пряка връзка имаше с ВМА, с Пирогов беше създадена оптична връзка и всеки момент можеше да се насочват случаите в болниците. Некомпетентността е по-лоша от всичко друго. Бяха допускани грешки, но всичко беше правено в името на това да се оправят нещата и следващите правителства трябваше да се учат от това, да има едно надграждане, което не виждам. Основното винаги е било достъпа на пациента - тогава не стигаха финансите, нямаше вода, храна, нямаше чаршафи, лекарства получавахме от чужбина, но пациентът имаше достъп, сега с нарастване на модерността, достъпът се затруднява. Това финансиране, което беше замислено като копеймънт, се изкриви и стигна до 40% и повече.
- Тоест, имате предвид, че е налице финансова бариера?
- Да, съучастие трябва да има, но в ЕС то е около 12-15 процента, а при нас е 40%. Тоест, ако нямам пари, аз не мога да разчитам да получа високоспециализирана медицинска помощ.- Има ли база за сравнение между качеството на медицинската помощ тогава и сега, кога то е било по-добро?- Според мен сега. По начало българският лекар винаги е бил добър специалист, той се учи, работи, затова е приет в чужбина много добре. Но, когато разполагаш с по-добра техника, тогава и познанията си по-добри, навремето имаше робот само в Плевен, сега на няколко места в страната. Но все пак съществува тази финансова бариера и би трябвало държавата да не се деангажира. Може би трябва да се помисли и за здравната вноска - 8 млрд. не е толкова много, ние даваме същото качество на медицинската помощ като в ЕС, а разполагаме с по-малко средства. Тук ще се върна и към акредитацията на лечебните заведения, тя беше заложена, за да подпомогне пациента в избора му. Но за съжаление отпадна, защото някои болници не можеха да я изпълнят.
- Сега здравната ни система разполага с по-добра техника, но говорим за огромен кадрови дефицит, как това кореспондира с по-доброто качеството?
- Това е проблем за целия свят, не само за България. По отношение на лекарите вече не е толкова голям, доста от тях остават в България, защото виждат перспектива за добро развитие и израстване като специалисти. Но на времето имаше медицински сестри, които завършваха профилирано средно образование и влизаха веднага в здравеопазването, сега не е така. Не само финансирането е проблем, трябва да се промени и отношението малко, защото лекар без медицинска сестра не би се справил изобщо.
- В България на един лекар се пада по-малко от една сестра, как говорим тогава за качество?
- Качеството има няколко измерения, ако продължим по този начин, то ще се снижи. Но към момента, ако кажа на Х, че има нужда от качествена медицинска помощ, той ще я получи, но за сметка на неговото обгрижване в отделението. Продължи ли това обаче, ще загубим качеството. Причините са различни, не само във финансирането, а и в многото болници. Защото, когато има много болници, лекарите и сестрите работят на две-три места. Първата здравна карта беше направена при нас, за да се види какви са нуждите. Тогава се съкратиха с около 10-15 процента болничните легла и административния персонал.
- Колко болници и легла имахме 2003 г.?
- Трудно ми е да си спомня, но мисля, че бяха около 200. Тогава също смятахме, че болниците са повече и трябва да са по-малко, затова трябваше да се направи здравна карта. А населението тогава беше около 8 млн. души. Здравната карта трябваше да каже къде да има болница, къде не, но медицината много често се политизира. И когато се считаше, че някои болници трябва да се съкратят, се намесваха депутати.
- Имаше ли партия, чиято намеса бе по-агресивна или не?
- Не, идваха депутати от съответния регион заедно с кмета. Всички разбират, че не е правилно, но не го приемат поради този популизъм. Знае се, че не е необходимо да има болница, а е достатъчно да има един медицински център, както е в цял свят. А ние поддържаме болници изкуствено - например във Враца, в Ловеч и т.н.
- Тоест, правителството на Царя е трябвало да преструктурира болниците?
- Не бих го свързал с правителството на Сакскобургготски, по-скоро се трупаше опит от чужбина. Ето и електронното здравеопазване. Още 2003 г. се направиха първите е-рецепти и е-карти, тестове се раздадоха в Сливница. Това беше първият проект на МЗ. След две-три години трябваше да навлязат за всички граждани, а едва миналата година това стана масово.
- Защо ни бяха нужни 20 години за това?
- Ние тогава бяхме готови. Ето г-н Мудрев, който сега е министър, беше съветник и по наше време и направи много. Това електронно здравеопазване помага за една по-дoбра комуникация и контрол. ОПЛ може да провери и да види какво е направено на пациента, той също.
- Кой тогава излиза, че е саботирал по-добрия контрол през всички тези години - политическите партии, които са били на власт или икономически лобита в системата?
- По-скоро некомпетентността за някои неща, а не толкова политическата намеса. Всяка партия малко или много иска да се утвърди, така че по-скоро некомпетентност и необръщането внимание на някои неща. Прекъсна се и връзката с медиците. По времето на Славчо Богоев бе създаде Обществен съвет, в него влизаха консултанти, директори на болници, които са корифеи в медицината и се обсъждаха какви промени да се предприемат. Все още има Висш медицински съвет, който не знам последните години да е събиран. Прекъсна се автокорекцията, навремето имаше и активни пациентски организации, сега тази комуникация я няма. Няма надграждане и в политиката на МЗ, честата смяна на министрите не го позволява, Освен това много от министрите не бяха подготвени, а когато са политически назначенията, то техните заместници трябва да са компетентни, както и държавната администрация. Преди тя беше по-независима и даваше съвети, а сега е доста зависима от министъра или от политическото ръководство, като при всеки нов министър има смени и всичко започва отначало. Но добре, че има външни коригиращи фактори, като ЕС, които ни казват какво да правим и какво не.
- Сам казахте, че още през 2003 г. 200 болници са изглеждали много, сега вече са над 360, защо се допусна това роене? Само партиите ли бяха отговорни или имаше и друг натиск?
- Нещата са комплексни. Нека не забравяме, че имаше опасения, че ако се приватизират държавните и общински заведения, може да се получи срив в здравеопазването и затова се направи забранителния списък, който се прехвърляше от един на друг парламент. При това положение частната инициатива започна да създава нови лечебни заведения, които започнаха да конкурират държавните - може би заради по-големия капитал в тях или заради това, че те не приемаха неосигурени. Днес ние не можем да си представим, че можем да съществуваме без тези частни лечебни заведения, но това е една от неправилните политики. В много чужди страни, тези лечебни заведения са "нон профит", ако работят със здравната каса. Ако са с печалба, те се издържат само от частните пациенти, а ние тук всички сме ги натоварили на здравната каса. В същото време много слабо застъпени са допълнителните здравни фондове, защото нямаме такава култура.
- В момента здравната каса е длъжна да сключи договор с всяка болница, дали някоя партия ще прекъсне този порочен кръг?
- Без държавно планиране не може и в САЩ има такова. Ние тук виждаме на всеки ъгъл аптека, докато там на определен брой население, на определено разстояние не може да се разкрие аптека. Същото е с болниците. Това беше идеята на здравната карта, ако имаме държавна болница, няма да разкриваме частна, както и обратното. Ето сега риторичен въпрос за Ямбол - за какво е тази огромна държавна болница, която се прави. Откъде ще се намерят лекари за нея, населението там намаля, но нека не критикуваме само, има и много позитиви. Нивото и качеството на медицинската помощ все пак нараства.
- И все пак защо се стигна дотук - НЗОК да е длъжна да сключва договор с всяка болница, МЗ да я разрешава, а властите да не поправят този порок?
- Това е политическо решение, не е лично на МЗ, а политическо.
- Имали ли сте разговори в МЗ с парламентарно представените партии, за да се промени точно този недостатък на системата?
- Винаги се е говорело, че са много болниците, че са много леглата но разговорите до нищо не водят, ако няма политическо решение. А политическо решение е първо да има такова от МС, а след това от Парламента. Нека не забравяме, че политика се провежда не от МЗ, а от МС, МЗ е само изпълнител. Но най-вероятно това няма да продължи до безкрайност, влизането ни в ЕС с Шенген и Еврозоната ще доведе до промяна. Но много трудно ще се отдиференцират някои неща, най-вероятно ще се създадат една или две допълнителни здравна каса.
- Казахте, че не можем да си представим здравната система вече без частните болници, а можем ли да си я представим без част от публичните, защото едно преструктуриране означава съкращаване?
- Трябва всеки конкретен случай поотделно да се разглежда. Ако функцията е социална, държавата трябва да поеме своята роля, ако е медицинска, тогава е на ход здравната каса. Има болници, които сега не могат да съществуват без постоянните дотации от МЗ и МФ, нека те се затворят, а частните болници да поемат и техните функции, ако не ги поемат, касата няма да сключи договор с тях. По този начин частната болница ще поеме функциите на областна или на общинска. Но за София е едно, за Търговище и Варна или Русе е различно.
- За да се случи това, е нужно политическо решение, вие сте работили с голяма част от сегашните партии в парламента, има ли някоя, за която здравеопазването да е по-голям приоритет?
- Всички смятат, че здравеопазването е приоритет на държавата, никой не е казал, че не е. То винаги се поставя като приоритет заедно с раждаемостта, профилактиката и някои други неща.
- Къде е проблемът тогава, защото всички тези сфери в страната куцат, заради некомпетентност или друго?
- Здравеопазването не е само за себе си, то е социално-икономически свързано. Ако икономиката върви, ще върви и здравеопазването. Лекарите започват да оставят България, имат по-добри предложения и финансиране, сестрите също. Мисля, че малко се позабавихме в това отношение. Нашите политици, колкото са добри или лоши, ще бъдат като западните, иначе няма да бъдат признати от колегите си. Това, което съществува на Запад като болница, трябва да е и у нас, това, което получава западния пациент, трябва да го получава и нашия. И ще стане, макар че се забавихме, но виждате колко смени станаха напоследък и не само на министри, постоянните избори дърпат страната назад. Трябва да се опази административния капацитет, защото тогава една дирекция Медицински дейности ще знае какво трябва да се направи и експертите в нея ще могат да дадат адекватен съвет на политиците и тогава ще е като в Белгия - 3 или 4 години нямаше правителство, но никой не забеляза.
- Какви политики трябва да се предприемат и какви очаквате че ще се предприемат реално?
- Има няколко нонсенса, ние избираме директорите по закона за публичните предприятия, а частните болници не правят такива конкурси, може да се помисли малко тук да се сменят нещата. Ние сменяме директора на всеки 3 или 4 години, но той е обхванал нещата. Прекалено много са болниците за активно лечение, ние нямаме болници за долекуване, нямаме и хосписи, нито КП за тях, тоест има възможност да се направи това преструктуриране. Би могло да има по-тясна колаборация между МУ и университетските болници, един прекрасен пример в това отношение е "Св. Марина" във Варна. След това изискването за заплатите на лекарите, има болници, които едвам излизат без дефицит, а ние ги караме да имат такъв или да отрежат от другаде.