Българите изпили над 5.3 млн. опаковки антибиотици

Почти по една опаковка с антибиотик е изпил всеки българин през 2025 г., като разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира 3 пъти. Това показва интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г. - https://project-map.ayviesgroup.eu/. Тя бе представена по време на пресконференция на Българската асоциация "Единно здраве" (БАЕЗ).

 

Общо 5 364 784 опаковки антибиотици

 

са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души.

 

Консумацията в отделните области 

 

на страната се различава значително - до 3 пъти. 12 са регионите, в които консумацията е била под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска тя е била в областите Хасково - 535/1000, и Кърджали - 631/1000. В столицата тя е била 743/1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.
По-висока от средната за страната е била консумацията в други 8 области. В 4 от тях - Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900/1000, а в останалите четири над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във В. Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца - 1013/1000, в Разград - 1456/1000, а в София-област - 1473/1000.

 

Подобно отклонение от средната 

 

за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места, каза д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ.

 

"Според международните критерии 

 

и дефиниции рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР", обясни доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ "Kонтрол и мониториране на антибиотичната резистентност" в НЦЗПБ. Това може ясно да се види в списъка AWARE на СЗО, който се актуализира периодично.

 

В него има три групи антибиотици

 

Първата - Access, е на достъпните антибиотици, в която влизат предимно тясноспектърни антибиотици, характеризиращи се с по-нисък риск от развитие на резистентност при продължителна употреба.
Втората група, наречена Watch, трябва да се употребява с повишено внимание и предимно в болнична среда, защото има значителен риск от възникване на резистентност при продължителна употреба.
Третата група - Reserve, е на антибиотиците от последна линия, които трябва да се употребяват само, когато няма друга опция.

"Според СЗО и ECDC рационална 

 

употреба е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици е от първата група (Access). Според данните, които анализираме всяка година, България последните 10 години е на доста ниско ниво по рационална употреба, в извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%", поясни доц. Иванов. Тази тенденция се подкрепя и от данните за 2025 г. Едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО, стана ясно при анализа на данните за изработването на интерактивната карта. Причините за това са различни - липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол, липса на българиския пазар на голяма част от препаратите в Access групата, не достатъчна култура сред обществото, пазарни стимули и други. Те трябва да бъдат установени точно и адресирани със съответните мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба поставя населението пред редица здравни рискове.

 

Рискове и последици

 

"В хуманната и ветеринарната медицина неправилното – свръх- и излишно- използване на антибиотиците упражнява мощен селективен натиск – допринася за развитие на устойчиви мутации. Чувствителните микробни популации загиват, а устойчивите се селекционират и стават все по-резистентни. Този процес е особено демонстративен в болниците, и най-вече в интензивните отделения", подчерта проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец". Тя обясни, че там се лекуват пациенти със сериозни инфекции, в тежко увредено състояние, с множество съпътстващи заболявания и намален имунитет, които се нуждаят от живото-спасяващи антибиотици.

 

Наличието на нерационална антибиотична

 

употреба изисква предприемането на мерки за преобръщането на тази тенденция. В това отношение, като неправителствена организация БАЕЗ има две основни посоки, в които компетентностите и възможностите да работи.
Първата е ориентирана към медицинските специалисти и е свързана с изработването на проекти за фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната и актуализиране на тези в болничната помощ. Целта е те да дадат ясни насоки и да бъдат в помощ на медицинските специалисти в работата им.
Втората посока е свързана с повишаване културата на антибиотична употреба сред населението. За тази цел БАЕЗ вече подготви информационна листовка, която може да се разпространява свободно в публичното пространство. Тя ще може да бъде изтеглена свободно от интернет и фейсбук страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов.

 

В разпространението на информационната

 

листовка ще се включи и Българскитя фармацевтичен съюз (БФС). Ще предоставим информация на нашите членове, така че да могат да се включат в нейното разпространение, каза магистър фармацевт Димитър Маринов, председател на съсловната организация. И подчерта, че рационалната употреба на антибиотиците е свързана и с купуването им само от аптека. "Набавянето на антибиотик онлайн или от място, различно от аптеката, означава, че това лекарство е фалшифицирано и няма гаранция за неговото качество, защото е излязло от легалния канал на доставки", обясни той.

 

Интерактивната карта е създадена от БАЕЗ

 

с експертната помощ на НЦЗПБ в лицето на доц. Иван Иванов и неговия екип. Данните за консумацията на антибиотици отразяват броя рецепти и опаковки, които са били предписани през м. г. е извънболничната помощ у нас. Те са генерирани от НЗИС и са предоставени по официален път от МЗ. Целта на инициативата е да покаже каква е консумацията на антибиотици в България, да се види доколко тя е рационална, също така, в случай на нужда, да се предложат мерки за подобряването й, както и да се предприеме кампания за повишаване културата на населението в тази сфера, обясни д-р Драгомир Иванов.