Между Калиопа и Хигия

Д-р Стоян Минев от ЦСМП – Пазарджик намира вдъхновение за поезията си от своите пациенти, заминава за Кан за конгрес на лекарите-творци

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Стоян Минев е роден през 1959 година в Пазарджик. Там, с изключение на следването му в Медицинския университет в Пловдив и двугодишната му работа в столичен онкодиспансер, преминава цялата му кариера. Пак там, в родния Пазарджик, пише и своите стихове. Владее немски език до съвършенства от Немската езикова гимназия, както и руски – дори превежда Цветаева и Пушкин, и то твърде успешно. За тях той е носител на не една и две награди. Негови стихове за публикувани в престижния Годишник на Франкфуртската библиотека за съвременен немски стих. Негови творби има в десет от годишниците в периода 2011 до 2021 година. Десет негови стихове са поместени и в малките луксозни книжки, които съпътстват всеки Годишник. В Годишника от 2018-а произведение на д-р Минев е поставено на брошурата. Той публикува периодично и в друга поредица – „Библиотека на немскоезиковите стихотворения". Негови творби бяха публикувани в немския ежегодник „Neue Literarur - 2024" - (респективно на български език - „Нова литература 2024") - през месец МАЙ - 2024г. в Германия. Сред отличените творци е в конкурса „Стоян Бакърджиев" за художествен превод като носител на съпътствуваща награда за еднократен превод на поемата на Хайнрих Хайне „Нощни мисли". Член е на Съюза на писателите-лекари в България, участник в международните конгреси на UMEM през 2017 г. в Пловдив и през 2024 г във Варна.

Така трудният избор

Сблъскал се с него още като седмокласник. Много добър флейтист с добри прогнози за бъдещето му, като музикант. Избрал обаче да учи в Немската гимназия. Впоследствие, нямало как да пренебрегне и семейната традиция – баща му д-р Георги Минев бил рентгенолог, не само известен в областта, но и уважаван лекар. Майка му, Маринка Стоичева – Минева, като акушерка, била не по-малко известна и уважавана. В крайна сметка решил – кандидатствал в Медицинския университет в Пловдив. Приели го. Завършил. Казва, че не съжалява за избора си още повече, че флейтата и сега му е верен съприказчик в трудни моменти или просто за отмора. Д-р Минев често свири у дома и пред приятели. Нещо повече, неговите колеги – творци от Съюза на лекарите-писатели в България (СЛПБ) „Димчо Дебелянов" към Съюза на Българските писатели често пъти го канят да свири на поетични вечери. Не отказва. Прави го с удоволствие.

Мисли като по ноти

Катастрофи, битови инциденти, инфаркти, инсулти и всякакви спешни състояния, на които лекарят трябва да окаже възможно най-бързо помощ, а често пъти въпреки усилията си, е хокан от пациенти и техните близки. Такива са делниците на д-р Стоян Минев. Независимо от това обаче, той така е устроен, че вижда в тях доброто, намира вдъхновението. „Черпя го от моите пациенти. Всеки от тях е индивидуална личност, от всекиго можеш да научиш нещо. Те са моето вдъхновение", казва той. Патриот е. Затовя и независимо от любимите си композитори, на първо място той поставя Йоан Кукузел. „Той е първият реформатор на музика в Европа. По звученето на неговите произведения, независимо от църковните канони, в тях има много фин отенък на българска народна музика. Макар и тънко представена, тя се усеща много силно", казва д-р Минев. Спектърът на любимите му композитори и представяните от тях е епохи е широк - Моцарт, Бетовен, Бах Букерини, Пърсел. „Разбира се Верди и Белини, като за мен Белини е много по-велик. Та кой друг, освен него, може да създаде нещо така велико като „Каста дива" в „Норма", казва той с възхищение. Музиката е най-великото, най-поетичното и най-живо от всички изкуства. Казал го е Берлиоз и наистина е така", заключава д-р Стоян Минев.

Мерената реч

У него, някак си, тя дошла като от само себе си. Спомнил си стихът от Евангелието по Йоан „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, ..." Насочил се към мерената реч. И тук се оказва, че е доста успешен, за което говорят и многобройните му награди. Поводи за писане в живота безброй. А той, животът , всеки ден го срещал и го среща с интересни хора, с техните перживявания, с техните тегоби, болести, страхове, вълнения, очаквания, надежди, съжаления и пак надежки. „В тях започнах да откривам поетичната страда, вдъхновението за творчество. Поставям се мислено на тяхно място. Представям си техните изживявания. По-нататък стиховете идват сами", казва д-р Минев. Пише както на български, така и на немски, за което има немалко награди и публикации. Изкушен е и от превода. Особено добър е той на Пушкин и на Марина Цветаева – сами по себе си висока топка за всеки преводач на мерена реч. Публикува в два сайта за поезия, както и различни литературни издания.

Предизвикателството

То е всеки ден в линейката или в болницата. Но е и над белия лист. Засега стиховете му са разпиляни в различни издания. Надява се да дойде момент, в който да ги събере в стихосбирка. След дни ще представи пред публика поредицата си „Десет въображаеми Божий изповеди" – предизвикателство, само по себе си, заради което се колебаел дълго време дали творбата му да види бял свят. В крайна сметка се допитал до енорийския свещеник, който не открил ерес и богохулство в тях. Така, въображаемите изповеди ще бъдат представени след дни в Кан-Франция, на Годишният конгрес на Международния съюз на писателите – лекари UMEM.