Провали ли се пазарът като регулатор на цените

Или защо пациентите постоянно се оплакват от по-скъпи лекарства с и без рецепта в България в сравнение със съседните държави

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Близо три пъти по-скъп се оказа един антибиотик в България в сравнение със съседна Гърция и въпреки че здравните институции и фармацевтичният бизнес често отбелязват как цените у нас са най-ниските в ЕС, оказва се, че този пример не е изолиран случай. Причините, поради които у нас има оскъпяване на лекарствата, които се плащат с обществени средства - от здравната каса, болниците или МЗ, вече разгледахме. Днес е ред на тези, които засягат лекарствата на свободния пазар. А там нещата са различни.

С рецепта

По данни на НСЦРЛП общо 1771 са лекарствата с рецепта, които са регистрирани в България за свободна продажба, тоест те са тези, които пациентите директно плащат от джоба си в аптеката. Сред тях има медикаменти за различни заболявания, като вероятно антибиотиците са едни от най-популярните. За сравнение лекарствата, които са регистрирани в приложенията на позитивната листа (ПЛС) са два пъти повече - около 3500. Тъй като те обаче се покриват напълно или частично с обществени средства, техните цени не засягат пряко хората, докато лекарствата с рецепта на свободен пазар, въпреки че са по-малко на брой, ги карат да са особено чувствителни към стойността им, която покриват изцяло със собствени средства. И точно тя понякога се оказва по-висока, отколкото цената на същите лекарства в други държави.

Kаква част от тези лекарства са с по-висока цена, отколкото в съседните или другите европейски държави, държавата няма, тъй като липсва нормативно изискване да се прави подобен анализ. От НСЦРЛП обаче уточниха, че 127 от всички 1771 медикамента се предлагат и чрез паралелен внос. Това означава, че поне тези лекарства със сигурност у нас са на по-високи цени, отколкото в държавите, от които се внасят. И тъй като паралелният внос, въпреки увеличението си през годините, не е основен интерес и бизнес на търговците на едро в страната за разлика от паралелния износ, със сигурност броят на по-скъпите лекарства в България в сравнение с други държави е много по-голям от тези 127 продукта.

Регулацията

Разбира се, причината за по-високите цени на лекарствата с рецепта на свободен пазар е скрита в регулацията. Въпреки че крайната им цена трябва да се определя по начина, по който и на лекарствата извън ПЛС, тоест да е най-ниската на производител от 10 държави-членки, както и да има същите надценки и ДДС, реално тя се оказва по-висока, отколкото в други страни. Причината за това не е само една, но основната е, че при тези медикаменти НСЦРЛП няма задължението да наблюдава цените на лекарствата с рецепта, да ги сравнява с тези в други държави и да ги актуализира на 6 или 24 месеца, ако се окажат по-високи, както е при медикаментите, плащани с обществени средства. Тази роля тук е оставена на пазара, с идеята, че конкуренцията в него ще смъква автоматично цените на лекарствата, а държавата не трябва да се меси в този процес, защото в случая не е платец.

"При лекарствените продукти за свободен пазар не е предвидено нормативно изискване за сходна ценова ревизия, а са приложими всички пазарни механизми на конкуренцията. Предвидена е нормативна възможност пределните цени на лекарствените продукти да бъдат увеличавани с процента на инфлация или при увеличаване на цените в референтните държави. Като ограничението тук е, да не може да се заявява увеличение на цените за период по-малък от една година от последната утвърдена цена", казват и от НСЦРЛП. Времето и реалността обаче показват, че това е абсолютен пример за провала на пазара като адекватен регулатор на цените, в случая, на лекарствата.

Реалността

Както стана ясно, каква част от всички 1771 лекарства с рецепта на свободен пазар са с по-високи цени у нас в сравнение с другите европейски и съседни държави никой не е правил, защото няма законово изискване за това. По данни на НСЦРЛП обаче при 65.57% от тези лекарства или при 1161 броя обаче цените не са променяни от утвърждаването им. А при 12.75% - цената не е актуализирана повече от 24 месеца.

Освен липсата на мониторинг и институционално смъкване на цените на тези лекарства с рецепта, друг интересен момент се оказва контролът. Според НСЦРЛП, както и според законодателството ни, тези лекарства не могат да имат цени в аптеката, които да превишават официално регистрираните. Един пример с антибиотик, за който вече ви разказахме, опроверга тази теза и ясно показа, че контролът в България куца.

Без рецепта

Абсолютно аналогични са проблемите пред лекарствата без рецепта. У нас те са около 1300 и всички се предлагат свободно в аптеките, като единственият регулатор на цените там е пазарът. По закон притежателят на разрешението за употреба заявява максимална продажна цена, която после никой не следи, освен пациентите, които ги плащат и често питат защо сашетата или сиропите у нас сa по-скъпи, отколкото в Германия, Гърция, Румъния или някъде другаде.

Нужни ли са промени

Споровете за цените на лекарствата с рецепта и без, които се продават на свободен пазар у нас би трябвало най-малкото да накара отдавна здравните власти да направят анализ и да покажат каква част от тях наистина са с по-високи стойности, отколкото в други държави. Това би потвърдило или опровергало тезата, че пазарът като регулатор у нас в този сегмент се е провалил. И ако наистина конкуренцията не дава нужните резултати, тогава би трябвало да се направят и съответните промени. Подобни действия засега обаче няма. От НСЦРЛП също смятат, че "липсата на база с данни за реалните пазарни цени е препятствие за пълен и задълбочен анализ на нивото на симбиоза между регулаторни и пазарни механизми и доколко конкуренцията при лекарствения пазар се подчинява на общите икономически принципи". Както и че министерство на здравеопазването взема решенията в тази сфера. "Националният съвет, като орган провеждащ политиката в областта на ценообразуването на лекарствени продукти, може само да подпомогне взимането на обосновани политически решения чрез анализи, ако такива му бъдат възложени, като методологията и начина на извършване на анализите ще бъдат съобразени със зададените политически цел", казват оттам.