Завръщане с мисия

Колкото повече хора се връщаме в България, толкова по-лесно системата може да бъде променена към по-добро, казва д-р Евгени Василев от Добрич

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

Д-р Василев: Причините са както лични, така и професионални. Заминахме за Германия през 2012 г. Реформата в здравеопазването, и по-конкретно в специализациите, вървеше в пълна сила. В областта на специализациите нещата тогава бяха доста нови – имаше немалко детайли, които трябваше да се шлифоват. Беше време на преход между старите и новите правила, между старата и новата наредба. Решихме (но не импулсивно!), че този период можем да използваме за квалификация в Германия, като по време на нашето продължаващо обучение да усвоим съвременните подходи и методи на диагностика и лечение, да се запознаем със съвременна апаратура.
След години развитие и работа в Германия, решихме да се върнем. Смятаме, че нещата в България вече вървят в правилната посока. Видяхме ясни критерии и възможности за по-нататъшното ни професионално развитие и реализация в родината. А Добрич е много хубав град и болницата предлага чудесни възможности.

- Какво от наученото в Германия прилагате в работата си в Добрич?

Д-р Василев: За седемте ни години Германия разбрахме, че добрата медицина стъпва върху ясни правила и дисциплина. В момента прилагаме това в Добрич. Това направи процесите в отделенията по-предвидими и сигурни.

Паралелът между Германия и България

Д-р Василев: Да започна от натовареността. Тя е голяма и в двете държави. В Германия времето е структурирано до последната минута - как точно трябва да се случат нещата. Освен това там се работи с много ясни правила, по техните така наречени гайдлайни (насоки). Улеснението идва от това, че работата е строго структурирана, няма възможност за собствени интерпретации и се работи по много ясни протоколи.
В България натовареността също е много голяма, но от съвсем друго естество. Тя произтича от факта, че все още има повсеместен недостиг на кадри. Медицинските специалисти, които са по-малко от необходимото, трябва да се справят на ниво, за да може работата да бъде свършена квалифицирано и с много високо качество.

Д-р Василева: И клиниките в чужбина изпитват затруднения в намирането на квалифицирани кадри – медицината е ангажираща и изискваща професия навсякъде по света.
В психиатрията основната разлика, поне според мен, е в нивото на финансиране. В Германия болничната психиатрична помощ е много по-добре обезпечена. Работи се рутинно се големи пакети от лабораторни и образни изследвания, скъпоструващите медикаменти са много по-достъпни в стационарни условия.
Що се отнася до квалификацията на кадрите – на лекарите, медицинските и немедицински специалисти, заети в областта на психиатрията, смятам, че можем да се похвалим с прекрасни специалисти тук, в България.

– По отношение на кадрите няма спор, че у нас са подготвени и работят на европейско ниво, но много неща в психиатричната помощ не са уредени...

Д-р Василева: Съгласна съм с Вас. Разликите между България и Германия са много осезаеми и по отношение на обема и достъпа до различни социални услуги. Психично болните хора се нуждаят от грижи и в извънболничната среда. Голям процент от тях са лишени от адекватна семейна подкрепа или същата е налична , но тежестта е непосилна за близките. Говорим за хронични заболявания, които често са тежко инвалидизиращи. В практиката си психиатрите ежедневно се сблъскваме с трудни в социален план казуси – невъзможност за автономно съществуване, загуба на единствен роднина, липса на местообитание. Да, психиатричната болнична помощ категорично е достъпна и широкообхватна, но не решава всички проблеми на боледуващите. За настаняване в подходяща социална услуга се чака с месеци, дори години и тази тежест неминуемо се понася от психиатриите в страната.

– Каква е кадровата обезпеченост в Добрич по отношение както на психиатри, така и на анестезиолози и реаниматори?

Д-р Василев: При нас кадровата заетост има разлики в лекарския и в сестринския персонал. Към настоящия момент по отношение на лекарите сме добре обезпечени – колегите са висококвалифицирани професионалисти. Тези дни мина и акредитация на болницата и чакаме резултатите. Проблемът е с медицинските сестри. Тези, които в момента работят, имат много висока квалификация, но не са достатъчно. Добричката болница не прави изключение от общата ситуация в страната. Правим постъпки за привличане на подобни кадри, но това отнема време. Разчитаме на новия колеж, който се разкрива. Надяваме се този кадрови дисбаланс да бъде овладян.

Д-р Василева: Тенденцията в добричката психиатрия е сходна с тази в цялата страна. Недостиг има в средната възрастова група на вече изградени самостоятелни професионалисти. Към момента сме задоволително обезпечени с кадри, но не трябва да се забравя, че това е много динамична сфера. Лечебното заведение се стреми да привлича и задържа кадри, да помагаме и инвестираме в повишаване квалификацията на работещите при нас, да увеличаваме обема от възможности в тази посока. Приветстваме с много надежда и ентусиазъм откриването на колежа за медицински сестри в Добрич. Можем да се похвалим с наши колеги, които в момента са на санитарски позиции, но имат желание и амбиция за по-висока квалификация. Подкрепяме ги и се надяваме след четири години да ги приветстваме в екипа ни вече като медицински сестри.

Д-р Василев: Щастливи сме и смятаме, че взехме правилното професионално решение. И двете ни решения – и да отидем в Германия, и да се върнем в България, не бяха импулсивни, а добре обмислени. Виждаме, че опитът, който придобихме в Германия, може успешно да бъде приложен в много голяма степен и в България. Онова, което се прави в момента у нас по отношение на специализацията на лекарите, е много обнадеждаващо и имаме голяма надежда нещата да потръгнат. Разбира се, необходимо е да се направи още немалко по проблема с медицинските сестри.
Аз бих посъветвал всички колеги, които имат възможност, да заминат в чужбина и да се запознаят със системата в други държави. Но всеки, който е преценил да замине, смятам, че трябва да има и план за завръщане. И колкото повече хора се връщаме в България, толкова по-лесно системата може да бъде реформирана отвътре и да стане по-добра.

След работа лекарското семейство посвещава всяка минута, незаета в болницата, на децата си, които все още са малки. За д-р Василев, макар да не е от вчера добруджански зет, морето е неизчерпаемият източник на нови положителни емоции. "Аз, като човек, роден и израснал в София, в момента изучавам региона – той е страхотен, защото предлага много възможности, включително за морски туризъм. Радвам се на възможността през цялата година да се наслаждаваме на морето и гледаме да се възползваме максимално от това. Морето никога не омръзва, особено на хора, родени далеч от него. Северното Черноморие не ми беше достатъчно добре познато, но откакто сме заедно, изключително много обикнах Балчик, Албена, целия регион до Шабла и нататък", казва д-р Василев.