Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията

Роденият българин в Гюргево – Румъния оперира болно сърце още в началото на XX век, отбелязваме го в Европейската нощ на учените

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Това е лекарят, който пръв започва да прилага рентгенографията в България. Това се случва в началото на XX век. С образната диагностика той се запознава в Париж, а също и в Букурещ, където по това време тя е въведена. Впрочем, Румъния и по-точно Гюргево, е родното място на професора. 

Датата е 30 януари 1871 г., а градът по онова време е в Обединено княжество Влашко и Молдова, тъй като румънската държава още не е създадена. Той е и хирургът, който пак в началото на миналия век започва да оперира сърце – нещо все още много рядко и плахо практикувано. Затова смело може да се каже, че историята на българската хирургия започва от неговата операционна маса и неговата катедра в първия Медицински факултет, отворил врати на 10 април 1918 г. в София. 

Сред първите му професори е именно той, 47-годишният тогава хирург, който вече има зад гърба си над две десетилетия практика в Ловеч, Русе, Плевен и Варна. Сега името проф. Параскев Стоянов носят Медицинският университет във Варна, областната болница в Ловеч и улици в няколко града на страната, където той е практикувал и спасявал човешки животи. 

Иноваторският подход към медицинската наука, провеждан от него в началото на ХХ век съвсем не е случаен.

Силата на гените, която никога не отслабва

Той е не само в резултат на натрупани специализирани и енциклопедични знания, защото той въвежда и подпомагащото лечение на слънцето и вдишването на морски пари сутрин, но немалко значение има и неговият произход.

Ражда се в семейство на българския търговец Иванчо Стоянов и германската графиня Габриела фон Валтер. Баща му се е отличава със силно родолюбие, подпомага Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов, за което лежи в Русенския затвор. Зад решетките е и заради още едно родолюбиво дело – това е човекът, купил оръжито и билетите на Ботевите четници за пътуването им с кораба „Радецки". След Освобождението Иванчо Стоянов е депутат в Народното събрание (1882 – 1894), избран е отново през 1901 г. Семейството има 16 родени деца, от които само 8 оцеляват. Това е времето, когато ваксинопрофилактиката е непозната – оживява по-силният.

Многострадалното учение на една буйна глава

Проф. Параскев Стоянов учи от 1878 до 1889 г. в лицея „Свети Сава" в Букурещ. Преподаването там е на френски – език, който той владее до съвършенство. В гимназията се увлича по модните тогава социалистически идеи, но след като прочита памфлета „Към младите" на Пьотор Кропоткин се преориентира към анархизма – също обичайна траектория на развитие на тогавашните млади хора. 

През 1890 г. следва медицина в Париж, където участва в междуналодна конференция на студентите. Участва в издаването на „Libertarian Manifesto" заедно с италианския либертарианец социалист Франческо Саверио Мерлино, за което е арестуван. Освободен след няколко месеца (осъден от френски съд задочно на 2 години затвор и 3000 франка глоба), той се мести в Италия, след което учи 2 семестъра в Женева, Швейцария, където се среща с водещите теоретици на анархисткото движение Пьотър Кропоткин и Елизе Реклю. От 1891 – 1894 г. учи в Медицинския факултет на Букурещкия университет, там вече се ориентира към хирургията. През 1894 г., като студент последна година, се готви експулсирането му от Румъния пак по политически причини. Налага му се да замине и се дипломира в Германия.

Първият българин, изкачил четирихилядник

Скоро е запален по алпинизма и се включва в групи, които го практикуват. Това е човекът, който на 1 август 1895 г. изкачва връх Гран Комбен, Швейцария (4318 м) с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил връх четирихилядник, за което е поздравен от Алеко Константинов.

Затова е смятан и за един от пионерите на българския алпинизъм. Проф. Параскев Стоянов написва и първото „Практическо ръководство по туризма" през 1929 г. по поръчка на Българския туристически съюз. Завършва медицина във Вюрцбург, Германия през юли 1895 г., защитавайки докторска теза „Uber carcinoma cordis" („Върху сърдечния карцином"). Започва практика в България. И тъй като, както казва народът „кръвта вода не става", и той е запален родолюбец като своя баща. Включва се като военен лекар и лети със самолет по време на Първата световна война.

Основател, но без управленска кариера

Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и две години е негов председател (1934 – 1936). 

Хронистите сочат, че въпреки заслугите му през 20-годишната му академична кариера не е избиран за декан или ректор нито веднъж. И уточняват, че това е заради свободолюбието му и невъзможноста да склони глава пред силните на деня, та дори и пред царица Елеонова, с която влиза в конфликт заради управлението на Варненската болница. Има обаче десетки и модерни за времето си научни медицински трудове, десетки научни статии и участия в конгреси зад граница.

Проф. Параскев Стоянов умира 14 ноември 1941 година. Само след месец и половина ще бъдат тбелязани 85 години от неговата кончина.