Ангел като Петрохан

Или поредният пример за смъртоносния чадър на олигархията, който ни убива бавно, но сигурно - физически, психически и най-вече морално

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Месец април 2025 г. разтърси България със смъртта на шестгодишния Ангел, който почина на зъболекарския стол в една частна болница в Пловдив. В духа на традицията здравното министерство назначи проверка, която да реализира ИАМН и която да доведе до често срещания извод, че сериозни нарушения на практика няма. Година и половина по-късно, след провеждането на още поне две проверки от същата агенция и намесата на прокуратурата по случая, здравният министър Катя Ивкова разпореди разрешението на болницата да бъде отнето, тъй като има безспорни доказателства, че там са извършвани дейности, които лечебното заведение няма правото да осъществява, като сред тях са и денталните услуги, които е получил малкият Ангел. От Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) обаче заявиха, че тези констатации са оспорени в съда и не са верни.

Парадоксите

Те са поне три. Първият е свързан с директора на ИАМН Иванка Динева, която ден по-късно беше отстранена от поста по "лични причини". И това поражда много въпроси, защото здравният министър Катя Ивкова само преди няколко дни обяви, че е доволна от работата на Иванка Динева, въпреки критиките, които съпроводиха назначението й. В същото време няма и ново решение на МЗ, с което да се спре санкционирането на "Медикус алфа", тъй като доказателствата за нарушения не са безспорни. Тоест, логично е доскорошният директор на ИАМН да получи награда вместо да загуби поста си. А при отказа на МЗ да даде повече информация, това може да означава много неща, включително, че някой е оказал натиск върху здравния министър, за да се случи това "отстраняване по лични причини" в момента, в който в системата виждаме проява на реален контрол. Или обратното, както предположиха от НСЧБ. И в тази посока, чисто хипотетично, можем да очертаем две различни червени нишки, които тръгват от различните икономически лобита на (частните) болници, минават през бивши здравни министър на различни политически кръгове и стигат до съответния директор на ИАМН, който са толерирали. С други думи очертават модела на олигархията, който е враснал в държавата ни. Без значение коя от двете нишки в случая ще се окаже по-здрава, те ще са доказателство за едно - чадъри са (били) опънати.

Вторият парадокс е не по-малко тревожен. Той е свързан с обществената реакция - вместо еднозначна радост от възтържествуването на една закъсняла справедливост, се появиха не малко обвинения срещу МЗ, че прави политическа акция по време на предизборната кампания за президент или че мери с двоен аршин, защото е отнело лиценза на болница за първи път, въпреки че досега е имало и други случаи, в които това е трябвало да стане. И двете тези са еднакво нелепи. Трудно е да извлечеш политически дивиденти от човешката смърт и Петрохан е пресен пример в тази посока, а допускането, че подобен ход е възможен отново е още по-страшно, защото показва посоката, в която вече сме склонни да мислим, като общество, а мисълта е първият импулс към действието.

Още по-нелепа е следващата теза - че е налице двоен аршин не по друга причина, а защото МЗ досега не е отнемало разрешение за дейност. Като начало, това не е вярно. Д-р Петър Москов беше първият министър, който реши да вземе разрешение за дейност и то отново на частна болница - в Търговище, защото бяха констатирани финансови нарушения. Но дори това да не беше се случвало никога, трябва ли здравният министър, който и да е той, да си затвори очите, само защото всички негови предшественици са го правили, по тази логика у нас никога няма да има контрол и справедливост.

Двойните аршини

И когато говорим за тях, вероятно е хубаво да се замислим и как раздаваме "Осанна" и "Разпни го". Защото Иванка Динева беше заклеймена публично за липсата на прозрачност при управлението й на ИАМН, за огромните злоупотреби около изразходването на близо 430 000 лв. за популяризиране на донорството и трансплантациите в България, както и за недостатъчните нарушения, които е констатирала ИАМН под нейното ръководство по случая "Даная". Защо отново сме недоволни, когато най-накрая са установени нарушения при смъртта на дете, нищо, че се казва по друг начин, например Ангел, нищо, че пак има съмнения за това дали крайните резултати са обективни, точно като при Даная. И тази реакция не ни ли прави същите, като това, което отрицаваме - липсата на справедливост.

Истинските пороци

Когато говорим за здравеопазване, винаги ги търсим в здравната система - в модела, по който тя е структурирана, в правилата, по които функционира, в липсата на контрол и в начина, по който се ръководи. И да, това е нормалното - все пак в здравеопазването не върви да говорим за мантинели, домашна ракия или за евроатлантическата ни ориентация, а за туморното разрастване на болниците, което ни превзе и превърна системата във фиаско, познато най-вече като "бездънна каца" за усвояване на обществени средства от здравната мафия.

Но, всъщност има нещо далече по-изконно, което определя резултатите във всяка една от тези, а и всички останали обществени и държавнически сфери на страната ни. И това е точно липсата на справедливост. Отсъствието й по горните етажи на властта, които от години са проводници на различни частни интереси или накратко казано са превърнали България в олигархичен тип държава, бавно, но сигурно ни убива физически, психически и най-вече морално. И за да се върнем в полето на здравеопазването ще дам един пример, който преди време сподели бивш директор на една от най-големите ни болници - Пирогов. В зората на демокрацията, когато го помолили да назначи на служба "наш човек" без да работи, защото е некадърен и може да направи беля, той отвърнал - не мога, не защото няма как да му плащам, а защото другите медици ще го гледат и ще усетят несправедливостта, а това деморализира и накрая всички ще се развалят и ще спрат да работят.

Разложение или да

Моралната деградация отдавна ни яде, като общество, но днес смъртта на малкия Ангел в една болница, почти година и половина по-късно, отново е на дневен ред и ни дава шанс - кара ни да се вгледаме в себе си като общество и да бъдем честни със себе си, най-накрая да видим угрозата от болния болничен пазар и олигархичните чадъри, които са разпънати не само в здравеопазването. Дано скоро стигнем до катарзис, защото другият път води към Петрохан.