Муза облечена в болка

Художникът Божидар Ламбрев – Lambr се обръща към изкуството с нов поглед след боледуване, като към лечител

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Божидар Ламбрев е роден в София през 1968 година. След Художествената гимназия учи две години в Белградската художествена академия, а още четири в Софийската художествена академия. Магистър по графика е, макар и да е изкушен от живописта. И досега шеговито разказва за военната си служба, задължителна навремето.

„В родната казарма имам нарисувани над 600 кв. м стенописи, техника гарфито в щаба в Пловдив", уточнява Lambr, както е неговият псевдоним. И макар животът му да е криволичел към издателската дейност и бизнеса, никога не е изневерявал на изкуството, на рисуването.

Метаноя

Макар и промяната да настъпва за сетен път при него, тя отново е свързана с четките, с графитите.

 Преди няколко години се разболява. Не обича да се фокусира върху това неособено щастливо време от живота си. Но си дава сметка, че болестта може да зареди човек с желание за ново начало, с нови идеи, вдъхновения и отново с желание, но вече да предаде наученото на другите. Така решава да се обърне към хора, които страдат, борят се с една или друга диагноза, не си вярват, не всякога вярват напълно и на лекарите, демотивирани са. 

„Не съм от хората, които със страдание искат да привличат вниманието на другите. Минах обаче по пътя на хематологично заболяване. В ремисия съм и смятам, че мога да помогна на другите да открият едни по-различни възможности на изкуството – на това да бъдеш себе си, да провокираш твореца в душата си и да го изявиш, казва Ламбрев. Изкуството в живота е изключително важно за обновяването на личността и трезвото й критично мислене", смята той. И подчертава: „Изкуството не е украшение". 

Творбите на Lambr се посрещат винаги с интерес, но самият той е лишен от суетата да се има за голям, за неповторим художник. Залага на работата, защото още като ученик в Художествената гимназия установил, че талантът сам по себе си е дар, но не може да се разчита само на него. Вече на половин век и малко отгоре, завършил и педагогика, за да може да преподава. В педагогическия факултет на Софийския университет се запознал и с арттерапията. Чете постоянно по тази тема, защото намерението му е чрез разпространението на изкуството и провокирането на хората, най-вече на засегнатите от различни заболявания, да събудят твореца в себе си. Същевременно, прави и докторантура. Защото, убеждението на Ламбрев е, че това ще им помогне да се отърсят от депресията – това обичайно съпътстващо състояние пациентите с тежки диагнози.

Пъзелът на живота

„Човек започва да помъдрява и да го подрежда, когато започне да остарява, усмихва се Божидар Ламбрев.

Видях добрите резултати от арттерапията, прочетох доста западна литература, продължавам да чета, защото не мога да започна да се занимавам с нещо без да се чувствам подготвен. Това е нова артистична техника, едва само на век. Хората с пари могат да си позволяват участия с скъпи арттерапии. Има обаче такива, които не могат и да помислят да отделят нещо повече, освен за насъщния и за лекарства. Затова искам чрез фондацията да насоча усилията си точно към тях, към отдалечените населени места, където се живее бедно, та дори в оскъдица. Това обаче не означава, че хората там са с бедна душевност. На тях може да им се помоге с изкуството, като им се предостави възможност самите те да изявяват себе си чрез молива, четката, стиховете", чертае плана си Ламбрев. 

И е убеден, че обекти за работа има много – от болни с тежки заболявания, до такива със зависимости. Вече е провел няколко срещи в страната в различни общности. Първоначално било недоверието, като към всяко ново нещо.

„Трудно е на един обременен, беден, смачкан от болести човек да кажеш направо, че изкуството е за всички, не е само, за да виси по стените. Той знае, че е извън кръга на тези, които могат да си го позволят. Когато обаче се пообщува с такъв човек без поза, той се отпуска, разговаря, включва се в идеята да бъде и той творец", разказва Lambr. 

За новата си дейност е избрал слогана „Изкуството – необходимост или украшение". И по всичко личи, че идеята му ще намери широк отзвук, защото, както сам казва „То, изкуството, счупени кости не лекува, но може да лекува счупени души".