Контролът като начин на употреба

Или защо няма изгледи системата на здравеопазване скоро да се нормализира, въпреки засилените проверки в нея

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

За по-малко от десетина дни МЗ отне разрешението за дейност на частната болница "Медикус алфа", обвини във възпрепятствано кръводаряване УМБАЛ "Св. Анна", а икономическа полиция и прокуратурата обвиниха в мащабно източване на средства от НЗОК две клиники в УМБАЛ "Св. Георги". В резултат на всичко това здравният министър разпореди проверки в лечебни заведения във всички 28 области на страната, за да се установи качеството и безопасността на медицинската помощ, както и целесъобразността на разходването на публични средства. Проверките ще са съвместни с ИАМН, РЗИ, ИАЛ и НЗОК, а по време на тях особено внимание ще се обърне и на скъпоструващите терапии. Успоредно с това ще продължи работата с Информационно обслужване по надграждане на приложението еЗдраве, за да може пациентите да контролират системата, подавайки сигнали за фиктивни дейности и хоспитализации с тях самите.

Звучи ли ви познато*

2026 г.

· "Министър Околийски обяви, че вече са започнали проверки в седем държавни болници, както и в други лечебни заведения, заради констатирани значителни разминавания в цените на т.нар. off-label медикаменти, използвани при лечението на деца. Проверките обхващат лечебни заведения в София и Пловдив и до момента показват разлики в цените от порядъка на десетки хиляди левове за един и същ медикамент";

· "НЗОК предава на прокуратурата резултатите от проверката на пациенти, които са играли хазарт, докато са лежали в болница за лечение, съобщи пред журналисти управителят на касата доц. Петко Стефановски. По думите му районните здравни каси са проверили 258 болници, за които е имало данни, че 4155 пациенти, които са се водили приети за лечение, са били в казина";

2025 г.

· "РЗИ са извършили общо 1292 проверки в козметични салони и 113 в други обекти с обществено предназначение във връзка с данните за настъпили усложнения след прилагане на ботулинов токсин. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов";

· "981 нарушения в 42 държавни, общински и частни болници хвана НЗОК, съобщи управителят на касата доц. Петко Стефановски пред депутатите от здравната комисия. Проверките са извършени от юни до септември "кръстосано" - инспекторите от една районна здравноосигурителна каса (РЗОК) са командировани за проверка на територията на друга РЗОК";

2024 г.

· "От Министерството на здравеопазването вчера е разпоредена нова проверка по случая с починалата в УМБАЛСМ „Пирогов" Даная. Проверката ще бъде осъществена незабавно от комисия, в състава на която са включени по двама представители от ИАМН, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция по лекарствата и служители от звено „Вътрешен одит" на Министерството на здравеопазването. При необходимост в хода на проверката е предвидена и възможност за привличане на допълнителни експерти";

2023 г.

· "Има ли злоупотреби с източване на Здравната каса от отделението по Кардиохиргия в УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив? В първа част на нашето разследване ви срещнахме с хора, които не знаят, че са оперирани два пъти. Нещо повече дори има епикриза, която те не притежават, но е отчетена в Здравната каса. Стана ясно, че прокуратурата е образувала досъдебно производство по сигнала, по който работим и ние, и вече са разпитани над 100 свидетели...";

· "Националният синдикат „Защита" внесе три сигнала в Главната прокуратура срещу директора на "Майчин дом" в София. Те касаеха начина на разпределение на средствата в болницата и работата му на три различни места, както и въпроси около получени високи възнаграждения (над 1,7 милиона лева за период от две години и половина според данни от парламентарни дебати)";

2022 г.

· "Мащабни проверки се извършват в болниците в София. Те са по нареждане на здравния министър Асена Сербезова, за което самата тя съобщи на пресконференция. До дни ще са ясни резултатите от проверките на Министерство на здравеопазването. Сербезова се закани, че където има нарушения, ще бъдат взети и мерки";

2021 г.

· "Проверяват се 900 случая на пациенти с COVID-19 в Пирогов, които са лекувани първо за коронавирусна инфекция, а след около месец са хоспитализирани по други пътеки - главно с чернодробна цироза и хронична бъбречна недостатъчност, обяви зам.-министърът на здравеопазването Димитър Петров на втори извънреден брифинг пред входа на МЗ за днешния ден. Повторното приемане на тези пациенти е ставало в чернодробната клиника и в клиниката по бъбречни заболявания".

Това е само бегла част от масираните и единични проверки в системата на здравеопазването през последните пет години. Ако си направим труда да погледнем докладите на ИАМН или НЗОК за изминалите 10 години, ще видим, че всички те отчитат непрекъснат ръст на контролната дейност и инспектираните лечебни заведения. Успоредно с това промяна няма и във виждането за пускането на еЗдраве, чрез което контролът на пациента ще стане панацея за решаването на проблемите в системата.

Въпросът е един

Какъв е резултатът от всички тези обещания и контролни акции. Отговорът обаче не е толкова еднозначен, колкото би трябвало да е. Ето и фактите:

1. Ако говорим във финансово отражение, той е ниско ефективен. Не малка част от проверките завършват без открити сериозни нарушения или с налагането на минимални санкции, които след обжалване в съда падат. В случаите, в които се предприеха нормативни промени, за да се затворят "кранчетата" и да се сложи край на схемите, често се оказваше, че мерките се бавят, а, ако най-накрая наистина се предприемат, те са половинчати.

И за да не бъдем голословни, нека припомним колко години чакахме въвеждането на пределна цена за онколекарствата, които купува НЗОК, а когато се въведе, това пак стана с компромис, който изключи от реферирането цените, постигнати от болниците в случаите на наличие на рамково споразумение с МЗ и сега отново НЗОК купува, макар и по-рядко, онколекарства на много по-скъпи цени в едни болници от други.

Друг пресен пример бяха промените с нерегистрираните лекарства, при които не се въведе ценово рефериране с други държави, а това означава, че отново ще ги купуваме в пъти по-скъпо. Колкото до болничната помощ, там рестриктивни промени на практика няма, само обещания.

2. Ако говорим за качеството на оказваната медицинска помощ, там нещата са още по-трагични. Вероятно отнетото разрешение за дейност на "Медикус алфа" е един от малкото случаи, в които е имало реални последици за лечебното заведение. В останалите - историята сякаш мълчи. За сметка на това здравните власти не спират да дават разрешения за нови дейности, легла и клиники, нищо, че не е ясно кой работи в тях, нито дали лекуват пациенти фантоми. А здравната каса услужливо сключва договори по изключение при недостиг на медици дори, когато болниците се намират в столицата, където, меко казано, трудно може да се каже, че има незадоволени потребности от медицински услуги.

3. Ако говорим от гледна точка на поетата отговорност и взетите глави на мениджърите на болниците, фактите отново са разпосочни - някои хвърчат без проверка, други оцеляват и след най-дългите разследвания, та дори и след смените на политическата власт.

4. Ако наблюдаваме проверяваните субекти и резултатът от проверките, трябва да извадим двойния аршин. Обикновено мишена на контролната дейност на здравните власти и прокуратурата обикновено са големите държавни болници. Това ясно личи и от доклада на ИАМН за 2025 г., където може да видите най-проверяваните болници - в него от 13 лечебни заведения, частни са едва две. Да не говорим за някои примери на съмнения за извършване на фиктивна дейност в големи частни болници, които по традиция завършиха без установени нарушения.

5. Ако говорим за контрола на пациента чрез еЗдраве, то той все още е в сферата на илюзиите и вероятно още много години ще бъде така. И тук причината не е само в ниския брой хора, които ползват мобилното приложение, а в компетентността на пациентите да си служат с него, както и с желанието да докладват за евентуална злоупотреба. Още повече, че успоредно с контролните механизми се менят и схемите на злоупотреба. Наивно е да смятаме, че приложението би решило проблемите, които властите години наред тенденциозно отказват да решат.

Крайният ефект

Контролът е изключително важен за овладяването на проблемите в българското здравеопазване. Видно от резултатите му обаче, у нас той отдавна е дискредитиран и превърнат в средство за пренареждане на управленските и икономически позиции в системата.

Контролът в България или по-скоро демонстрацията на такъв често се използва и като опит за заместване на липсващите кадрови и нормативни дефицити в здравеопазването. Реалността обаче е категорична - това не дава нужния резултат.

Потребността

И няма как да бъде различно, защото контролът не може да замени нуждата от цялостна реформа на здравеопазването. Докато управляващите, които и да са те, не спрат отварянето на нови болници и не преструктурират ненужните, системата няма как да се оправи. Причината за това е, че болниците акумулират не просто средства, за да се издържат, откъдето идва и проблемът с фалшивите хоспитализации, а в тях се разпилява ограниченият кадрови ресурс, с който разполагаме, а оттам автоматично се обезсмисля всеки разговор за стандарт и качество на медицинската грижа. Докато клиниките изсмукват финансовия и кадрови ресурс на системата, няма как да говорим за превенция, профилактика, навременна диагностика, камо ли за донорство и трансплантации или за амбулаторни здравни грижи и други незадоволени потребности на пациентите. А всеки контрол ще бъде недостатъчен, за да овладее пороците на този болничен тумор. За съжаление все още няма ясна заявка за подобна промяна.

* - цититатите са от статии на различни медии