Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро

„Ще живея до 100 години“, казваше Игнат Канев, но доживя до 93, болницата с неговото име отбеляза един век от раждането му

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Това е съдбата на едно крайно бедно момче, успяло да сбъдне своята, та макар и не американска, а канадска мечта. Останало обаче по душа българче. Роден е на 6 октомври 1926 г. в село Горно Абланово, Русенска област. Той е четвъртото от седемте деца (Къньо, Ламби, Куна, Игнат, Мария, Симеон и Петър) на Христо и Мита Къневи.

Като дете от семейство с голяма челяд, няма финансовата възможност да учи. Това обаче съвсем не означава, че се примирява, че скръства ръце и чака да го понесе течението на оскъдицата. На 14-години напуска България и се установи в Австрия в търсене на препитание. През март 1941 г. той с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със земеделски стоки. След пет години чиракуване Игнат вече има собствена търговия и малко производство на плодове и зеленчуци.

Отвъд океана

През 1951 г. затваря алъш-вериша в Австрия и почти без средства, без да знае нито френски, нито английски, без каквито и да е познати, заминава за Канада. Чул е, че там търсят строители. И наистина, в Торонто веднага го взимат в строителна бригада. Оттам започва и неговият строителен бизнес. Първоначално строи малки къщи за новопристигащите емигранти. Пет години по-късно, през 1956 г., вече основава първата си строителна фирма. Следващата година вдига първата си по-висока страда – на 3 етажа с 9 апартамента, а 10 години по-късно вече и сграда с 262 жилища. Впоследствие годишният оборот на компанията му достига над 250 млн. долара. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той гради хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения от световна класа. За себе си оставя шест голф игрища. Увлича се по автомобилите. И пак там, в Торонто, се захваща с търговия на автомобили. Става представител на "Дженерал мотърс" и продава хиляди коли и камиони. За успешния си бизнес той е поканен лично от президента на фирмата на вечеря в Детройт, шанс за малцина. С годините сметките и инвестициите му набъбват, богатството му се оценява на над 1 млрд. долара.

На 30 декември 2016 г. Игнат Канев е награден с една от най-високите награди в Канада – Ордена на Канада. Наградата е връчена на 12 май следващата година на специална церемония в официалната резиденция на генералния губернатор на Канада Дейвид Джонстън в Отава. През 2003 г. той беше избран за почетен консул в Мисисага на България – родината, с която през всичките си години зад океана не губи връзка. През 2002 г. у нас той стана носител на орден „Стара планина"- първа степен.

Спомоществувателство

С тази позабравена от Възраждането дума може да бъде наречено дарителството му – безрезервно по една единствена причина, „хората имат нужда", какво казваше приживе. В Европа го наричат филантропство. Игнат Канев дарява не по етнически, национален още по-малко партиен принцип. Впрочем, последното той се зарича още от младини да не прави и устоява на думата пред самия себе си – за партии и политически цели не не харчи нито долар. Първото му дарение от днешна гледна точка е скромно, но все пак, то е през 1955 г., когато парите имат много по-голяума стойност от днес. Тогава Игнат Канев предоставя 2000 долара на болница в Торонто. Същевременно, това е времето, в което не малко българи бягат в търсене на късмета – къде за по-добър живот, къде заради свободно изразяване. На много от тях Канев помага с първоначални суми, квартири и най-вече с намиране на работа. На по-предприемчивите предоставя и суми за стартиране на собствен бизнес, защото помни времето, когато с два ката панталони и два пуловера прекосява океана без нито цент в джоба си.

За Бога и за школото

Игнат Канев предоставя земя и над 1 млн. долара за строеж на православния храм „Свети Димитър" в Торонто, осветен от тогавашния митрополит, сетнешен, вече покоен патриарх Неофит. През 1976 г. дарява средства за построяване на детска градина в родното си село Горно Абланово. А след демократичните промени спомага за ремонта на местната църква, обзавежда компютърен кабинет в училището и дарява линейка. През 2001 и 2003 г. дарява оборудване за русенското училище „Отец Паисий", а през 2009 г. строителният магнат дава 2.5 млн. долара за реконструкция на сградата на Osgoode Hall Law School към Йоркския универститет в Торонто, която впоследствие се нарича на негово име Ignat Kaneff Building. През 90-те години Игнат Канев изпраща огромно количество образователна и бизнес литература в Русенския университет „Ангел Кънчев" в подкрепа на новосъздадения Факултет по бизнес и мениджмънт. През 2012 г. дава два милиона лева (половината от необходимата сума) за построяването на модерен конферентен комплекс към университета, наречен на негово име „Канев Център". За рождения му ден през 2014 г. с негово дарение от 300 хил. лв. е построен културен дом в родното му село Горно Абланово, наречен „Канев център", а читалището е преименувано на „Канев-Пробуда 1924". Заради огромните дарения, в края на 2017 г. след Общо събрание на акционерите е взето решението Университетска многопрофилна болница за активно лечение – "Русе" да носи името на големия дарител Игнат Канев.

Генът на доброто

Макар и след смъртта му, фамилия Канев поддържат контакти с България така, както той правеше – стараеше се да идва поне веднъж кога на три, кога на пет години. Продължават и дарителската му мисия. Колкото до семейния живот на милиардера и спомоществувател Канев, той също е белязан от трудности и загуби. В Канада, през 1948 г., се жени на австрийката от хърватски произход Катерина. Бракът им продължава 28 години, тя умира от рак, без да му остави наследници. След близо три десетилетия, през 1977 г. Канев се жени за Димитрина, която е 25 години по-млада от него. Запознават се, когато тя е на посещение в Канада при дядо си, емигрирал в страната преди години. През 1978 г. се ражда Анна-Мария Канева, а през 1980 г. – Кристина-Мария Канева. Анна-Мария завършва Колумбийския университет, а после „Икономика" в Оксфордския университет. Кристина-Мария е юристка. Дъщерите му стават вицепрезиденти на семейната фирма. След оттеглянето на Игнат Канев от поста президент тази длъжност се заема от жена му Димитрина Канева. Всички те поддържат контакти с България.

В спомените

За личността на съвременния благодател с дух на възрожденски спомоществувал особено силно въздействат разказите на хора, които са го познавали. Един от тях е Иван Иванов, изпълнителният директор на университетската болница в Русе, която носи името на благодетеля. Срещали са се при всяко негово идване в България. Били са и на официални събития, и в тесен кръг. Впечатлението му е за искрен човек, умеещ да цени хората, да умее да слуша. „При всичките ми срещи с г-н Игнат Канев винаги ми е правило впечатление, че независимо за какво разговаряхме, него най-много го интересуваше как може да помогне на хората. Дали на медицинските екипи, или на пациентите, а в нашата работа едното е неразривно свързано с другото, казва Иванов. Той беше човек с огромни възможности, но никога не ги демонстрираше. Напротив, притежаваше изключителната способност да изслушва, да разбира от какво имаме нужда, защо е необходимо и какво ще постигнем с него. Излъчваше спокойствие и увереност, че всичко може да бъде направено, стига да има ясна цел и да е добре обосновано. Изпитваше огромно уважение и доверие към медицинските екипи. А за нас това доверие означаваше и продължава да означава много голяма отговорност. Защото зад всяко негово дарение стоеше очакването то да бъде използвано по най-добрия начин, а именно за хората, които се нуждаят от медицинска помощ", казва още Иван Иванов. И допълва „Мисля, че точно това е най-важното, което Игнат Канев ни остави. Не само възможностите, които създаде за болницата, а и доверието, което ни гласува. Доверие, което трябва да оправдаваме всеки ден". Колкото до последното, вижда се, че то наистина е оправдано – от потока пациенти, избрали да се лекуват в УМБАЛ „Канев" и млади лекари, твърдо решени точно в тази болница за придобият специалност.

Един от близките приятели на семейство Каневи в Русе е д-р Цветан Данев. Той е специалист по УНГ болести и директор „Медицински дейности". Общуват още от младини още повече, че със съпругата на дарителя Диди Канев се знаят още от детските години. Точно заради топлите отношения му е трудно да говори още повече в минало време. „За мен Игнат Канев беше преди всичко близък приятел. Добър човек, добър баща. Човек, който сякаш още от детските си години е живял с мисълта да направи нещо добро, да създаде нещо, което да остане и да бъде полезно на другите. Игнат беше прекрасен, непрежалим човек. Не познавам друг, който с толкова голямо сърце да е посрещал хората, нуждаещи се от помощ, въздъхва д-р Данев при нахлулите спомени. И се пита, дали е бил удовлетворен от всичко, което е направил. „Може би всички очакват да кажа, че да. Но истината е, че той никога не се задоволяваше с вече постигнатото. Винаги искаше да направи още нещо, да помогне на още някого, стига силите и възможностите да му позволяваха", казва още д-р Данов. И спомените си за Игнат Канев назад във времето, в началото на прехода. „Никога няма да забравя едно от първите му дарения за болницата. Беше рефлектор, инструмент, с който работим ние, УНГ специалистите. Това се случи още преди 1989 година. След това помощта продължи. Получавахме медикаменти за диабетици, за сърдечно болни пациенти. Повярвайте ми, за онези години това беше нещо изключително. Говорим за време, в което в България нямаше достатъчно лекарства, а благодарение на него имахме възможност да помагаме на хора, които се нуждаеха от тях", казда лекарят. Според д-р Данев, едно от най-големите удовлетворения на Игнат Канев е решението болницата да носи неговото име. „За него това беше истинско признание. Едно голямо лечебно заведение, с история и авторитет, да носи името му - той разбираше какво означава това и го приемаше с огромно вълнение. Аз обаче винаги ще го помня най- вече като човека, когото познавах толкова години. С неговата доброта, с желанието му да помага и с онова неспокойствие на човек, който никога не смята, че е направил достатъчно", оттбелязва специалистът.

За тези, които обаче не са го познавали остава възможността да формират впечатления от крупното му дарителство за университетската болница в Русе, от многобройните фотоси на стената, посветена на него и от разказите на тези, които все още носят спомените за него.