АПАЗ е за амбулаторна процедура при СН

Да се въведе специализирана извънболнична грижа за пациенти със заболяването, настояват от организацията

по кардиология обедини медицинската, психологическата и пациентската гледна точка за необходимостта от по-ранна превенция, по-добро проследяване и подкрепа при хроничните заболявания.
В дискусията с водещи кардиолози бяха поставени въпросите за профилактиката, достъпа до изследвания, амбулаторното лечение на сърдечната недостатъчност и психологическите причини, поради които пациентите невинаги следват предписаната терапия.

Необходимостта от по-добра превенция координация 

между медицинските специалисти и подкрепа за пациентите беше водеща тема на пациентската сесия в рамките на XIX Национален конгрес по кардиология, проведен в София. В сесията участваха представители на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Българското дружество по кардиология, водещи кардиолози и специалисти, ангажирани с психосоциалните аспекти на хроничните заболявания.

„За АПАЗ превенцията не трябва да се изчерпва 

с информационни кампании и еднократни изследвания. Тя трябва да бъде постоянна и организирана грижа, при която пациентът знае какви са рисковете за здравето му, кога и къде да се изследва и кой отговаря за неговото проследяване", подчерта заместник-председателят на организацията Николай Недялков.

Институциите да осигурят по-ранно откриване

на сърдечносъдовия риск, равен достъп до профилактика и по-добра координация между специалистите, особено при хората с хронични заболявания, настояват от арганизацията. Сред конкретните предложения на АПАЗ са

Промени в Наредба № 9 и Националния рамков

договор, които да осигурят по-добро проследяване на пациентите със сърдечна недостатъчност след изписване от болница, включително достъп до контролни прегледи, изследвания и своевременно адаптиране на терапията, са сред конкретните предложения на АПАЗ. По тези въпроси организацията работи съвместно с Дружеството на кардиолозите в България.

АПАЗ настоява хроничното бъбречно заболяване

да бъде включено в Националната програма за превенция 2026–2030 г., за да се подобри ранното откриване на риска и координацията между кардиолози, нефролози и други специалисти.
Паралелно с институционалните предложения организацията развива пациентски образователни инициативи за високия холестерол, фамилната хиперхолестеролемия, физическата активност и здравословното хранене. Целта е пациентите да получават навременна помощ и ясен план за проследяване, вместо да търсят решение едва след настъпването на усложнения.

Необходимостта от по-добро проследяване 

и лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност извън болницата беше сред основните теми в дискусията с участието на проф. д-р Иван Груев от Българското кардиологично дружество, доц. д-р Антония Кишева от УМБАЛ „Св. Марина" във Варна и проф. д-р Васил Трайков от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Предложението за въвеждане на специализирана

амбулаторна процедура, която да осигурява своевременни прегледи, изследвания и адаптиране на терапията, без да се налага пациентите да постъпват в болница при всяко влошаване на състоянието обсъдиха кардиолозите. Беше представен и практически опит с амбулаторно лечение, при което подходящи пациенти получават венозни диуретици под медицинско наблюдение и се прибират у дома, като при необходимост се проследяват през следващите дни.

Подобен модел може да ограничи част от предотвратимите

хоспитализации и да намали натоварването както за пациентите и техните семейства, така и за здравната система. Участниците поставиха въпроса за недостатъчния достъп до контролни изследвания, ограниченията в извънболничната помощ и необходимостта от по-добър обмен на медицинска информация, включително чрез електронното здравно досие. Общото послание на дискусията беше, че лечението на СН не трябва да се превръща в поредица от хоспитализации, а в непрекъсната и координирана грижа, която позволява навременна намеса и по-добро качество на живот за пациентите.

Липсата на симптоми не означава липса на риск бе едно

 от основните послания в презентацията на проф. Арман Постаджиян, посветена на ранната профилактика, артериалната хипертония и високия холестерол. Проф. Постаджиян представи данни от международно изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, според което пет основни рискови фактора – високо кръвно налягане, нарушения в холестерола, диабет, тютюнопушене и повишен индекс на телесната маса – обясняват приблизително 57% от новите сърдечносъдови заболявания при жените и 53% при мъжете в изследваните популации за десетгодишен период. Друг важен акцент беше високият LDL холестерол.

Защо пациентите невинаги следват медицинските

препоръки, дори когато разбират рисковете за здравето си? На този въпрос беше посветено представянето Александър Миланов, клиничен социален работник в Центъра по клинична психология, психоонкология и психосоматика към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Миланов представи психологическите механизми, които влияят върху приемането на диагнозата, придържането към лечението и промяната в ежедневните навици. Позовавайки се на различни модели, той обясни как личните представи за болестта, страхът от лекарствата и усещането за контрол върху собственото здраве могат да определят поведението на пациента. Зад нередовния прием на лекарства и отлагането на необходимите промени често стоят страх, вътрешно колебание, предишни неуспешни опити или трудности в ежедневието. Затова ефективната подкрепа изисква разбиране на индивидуалните потребности, а не само даване на медицински указания. Финансовите ограничения, достъпът до медицинска помощ и сложните терапевтични схеми също могат да възпрепятстват придържането към терапията, подчерта Миланов.