Български ИИ калкулатор прогнозира 5-годишния риск от инсулт
Той бе представен на кръглата маса
„Изкуствен интелект и инсулт - от първите минути до новия живот", организирана от фондация „Съвет за мозъчно здраве". Форумът се проведе по повод предстоящия Световен ден на инсулта - 29 октомври, и е първата среща от инициативата „Мозъкът – нашето бъдеще", с която фондацията насърчава диалога за мозъчното здраве между медицинската общност, институциите и обществото.
126 инсулта дневно - 1 на 11 минути
са станали у нас периода януари-юли 2026 г. По данни на НЗОК са отчетени 26 758 случая на инсулт. От тях 25 495 са исхемични и 1 263 са хеморагични инсулти. Проф. Димитър Масларов - съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве" и началник на Клиниката по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител" - акцентира върху дигиталната мрежа за консултации, персонализираната рехабилитация чрез роботика и виртуална реалност, както и ролята на Фондацията: „ИИ не заменя невролога, но намалява времето за достигане до информацията, която той трябва да използва. Ролята на Съвета за мозъчно здраве е на своеобразно „Министерство на мозъка", където науката трябва да се превърне в обществено действие."
Проф. Николай Габровски подчерта
че „при инсулта разполагаме с ограничено време, в което можем да помогем на засегнатата мозъчна тъкан да се възстанови, затова ранното разпознаване на симптомите и бързата реакция са решаващи. Изкуственият интелект може да подпомогне лекарските решения, но трябва да стъпва върху надеждни данни и да насочим усилия и към профилактиката."
Екипът на Клиниката по неврохирургия
към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" представи нов калкулатор за оценка на 5-годишния риск от инсулт чрез 12 показателя (без изискване за образно изследване), съобразен с българската популация. Моделът използва 12 показателя, без да изисква специализирано образно изследване: възраст, пол, систолично кръвно налягане, лечение за хипертония, диабет, тютюнопушене, общ холестерол, предсърдно мъждене, затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ), фамилна анамнеза за инсулт, физическа активност и тежка употреба на алкохол. Общият резултат от 0 до 32 точки се преобразува в предварителна оценка на 5-годишния риск в пет категории: нисък (под 5%), нисък до умерен (от 5% до под 10%), умерен до висок (от 10% до под 20%), висок (от 20% до 30%) и много висок (над 30%).
Възможностите на ИИ софтуер за съкращаване
на времето до лечение (което в момента отнема средно 311 минути - над 5 часа) представи доц. Николай Велинов. Предвижда се свързване на 6 високотехнологични центъра със 17 областни болници, като досегашната практика показва съкращаване на времето за реакция с 52 минути.
Инсултът струва на България близо половин милиард
евро годишно, като огромна част от финансовата тежест и грижите пада върху семействата, посочи Аркади Шарков. „Всеки четвърти приет в болница с инсулт е в трудоспособна възраст, а последиците са най-честата причина за ТЕЛК. Девет от десет евро от тази цена се приписват на рискови фактори, на които може да бъде повлияно."
„Българската здравна система разполага
с изключително добри специалисти и стига пациентът да потърси помощ навреме, прогнозите са много добри. Важно е обаче да поговорим и за дългосрочната грижа", подчерта д-р Николай Брънзалов, общопрактикуващ лекар и председател на БЛС.
Предложението на Американската търговска
камара (AmCham) за създаване на Стратегически съвет по здравеопазване към Министерския съвет представи д-р Боряна Алексиева и отбеляза отбеляза стратегическата роля на човешкия ресурс и иновациите.
Експертите се обединиха около необходимостта
от непрекъсната грижа – от профилактика и бързо лечение с помощта на новите технологии до пълноценна рехабилитация.
Лекуват инфаркт с балони вместо стентове