Хоспитализации в еволюция

През тази година те се увеличават с 6 хиляди на месец, най-малко приемат в болница в Перник, най-много в Плевен, показват данните на НЗИС

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Ръстът на хоспитализациите в страната ни не спира. През тази година те се увеличават с 6 хиляди на месец в сравнение с предходната, а честотата им в отделните области в страната е доста различна.

Общо

Над 2.12 млн. са хоспитализациите в България към средата на октомври, в това число влизат, както тези по здравна каса, така и платените кеш, чрез частен фонд или пък в психиатриите. Цифрите показват, че средно на месец в страната има 223 хил. приема в болница. За сравнение през миналата година хоспитализациите средно на месец са били 216 хил., през 2024 г. - 210 хил., а през 2023 г. - 193 хил. Трендът е ясен - трайно нагоре.

По региони

Най-голяма част от хоспитализациите като абсолютни стойности са осъществени в областите София - 602 272, Пловдив - 341 789, Бургас - 166 457, Варна - 117 770, Плевен - 117 479, Пазарджик - 93 609, Русе - 77 991. Ако данните се съотнесат на глава от населението, картината става по-различна. Оказва се, че в едни региони хората се приемат в болница в пъти повече, отколкото в други. Така например т.г. най-много се оказват хоспитализациите на 1000 души в Плевен - 551, а най-малко те са в Перник - 95, или 6 пъти по-малко. Другите области в висок хоспитализации на 1000 души са Пловдив - 535, София - 461, Бургас - 425, Русе и Пазарджик - 423.

По спешност

Малко над 1.1 млн. са били хоспитализациите по спешност от всички 2.1 млн. Отново като абсолютна стойност най-голяма част от тях са направени в София - 230 459, Пловдив - 179 533, Бургас - 87 224, Плевен - 60 374, Русе - 56 518, Пазарджик - 53 440, Варна - 47 808. Ако тръгнем да ги разглеждаме на глава от населението обаче, пак се натъкваме на разлики, според които честотата на острите състояния в отделните региони се различава поне 3 пъти. С най-много критични пациенти се оказва Русе, където 306 от 1000 хоспитализации са били спешни, следват Плевен - с 283/1000, Пловдив - 281/1000, Пазарджик - 241/1000, Бургас - 222/1000, Монтана - 198/1000. София редом със Сливен е със средните 176 спешни хоспитализации на 1000 души, а Варна - едва със 108 на 1000 и т.н.

По месеци

Друга интересна тенденция, която показват сравнителните данни в НЗИС е изравняването на броя пациенти през различните месеци на годината. Ако през 2023 г. 8 месеца са били с хоспитализации под 200 хил., през 2024 г. те стават три - август, септември и декември, през 2025 г. - два - август и декември. А през тази година данните дотук показват, че засега нямаме нито един месец с хоспитализации под 200 000.

По традиция летните месеци винаги са били по-слаби за болниците, а зимните без декември, когато има много почивни дни - по-силни. Явно обаче нещата се променят. Промяна няма само във вида на диагнозите, те остават еднакви. Най-голяма част от хоспитализациите са на хора, които имат нужда от рехабилитация, сърдечно лечение, изследване след лечение на онкологично заболяване и т.н.

Изводите

Цифрите ясно показват няколко тенденции. Първата е, че съществува неоспорима връзка между броя на хоспитализациите в един регион и този на болниците в него. Колкото повече и по-силни са лечебните заведения на глава от населението, толкова повече са и пациентите, които минават през тях, както се случва в Плевен, Пловдив Бургас, Пазарджик и т.н. Дали обаче пациентите имат нужда от лечение в болница или терапията е могла да се осъществи и у дома е отделен въпрос.

Цифрите загатват и за наличието на миграция на пациентите - по традиция най-сложните случаи продължават да се приемат в София и останалите области с медицински университети в тях. Донякъде те обясняват високия дял на спешността в една област, като Русе, където има силни кардиологични и психиатрични структури, но задават и много въпроси.

Например, имаме ли региони с повишена заболеваемост в страната или става дума за фиктивни хоспитализации, защо в едни области спешните състояния са много по-чести - възможно ли е линейките да карат пациенти от Варна в Бургас или от Ловеч към Плевен и т.н., ако да - защо и доколко оправдано е това за самите хора. Защо вече болниците са пълни всеки месец, изчезна ли сезонността на определени диагнози и разбира се най-важният - доколко целесъобразни са всички тези хоспитализации и болници.

В заключение

Очевидно въпросите около хоспитализациите в България с годините стават все повече.Дигитализацията в здравеопазването осигурява все по-големи възможности за анализ и идентифициране на проблемите, но като че ли управляващите не могат да намерят генерално решение за тяхното преодоляване. Адекватни мерки за ограничаването им и за реформиране на болничната система няма. Вместо на ефективна регулация и широк контрол се разчита на службите и на специални разузнавателни средства. А това означава само едно - промяна на тренда скоро няма как да настъпи.