Бъдете здрави и щастливи, изпълнени със смели надежди и очаквания за нови начала, както този празничен предвестник на пролетта - 1 март!

Десетки балони полетяха в небето над „Александровкса" по повод Световния ден на редките болести на 29 февруари.

В болницата функционират три експертни центъра за диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на редки заболявания. Техните ръководители изтъкнаха като общ проблем неосведомеността на обществото и на лекарите от други специалности, вкл. общопрактикуващите лекари, относно разпознаването на редките болести. Преди да бъде поставена диагнозата, пациентите страдащи от рядка болест често се преглеждат от много и различни специалисти, но остават без лечение. Крайният резултат е влошаване на състоянието на пациента, разхищение на здравни ресурси и чувство за безпомощност у всички.

Друг нерешен проблем е липсата на актуализация на списъка на редките болести повече от две години, което е сериозна бариера за създаването на нови експертни центрове по редки болести. Освен това, в списъка не са включени заболявания, за които вече са създадени експертни центрове. Актуализирането на Списъка съгласно чл.14, ал.1 от Наредба 16 от 2014г. се изисква с оглед включването и оптималното участие на експертни центрове от България в Европейските референтни мрежи по редки заболявания. Достъпът на български експертни центрове до тези мрежи ще даде възможности за европейско финансиране на дейности като подобряването на диагностиката и предоставянето на висококачествено, достъпно и икономически ефективно здравно обслужване за всички пациенти със здравословно състояние, изискващо особен обем от експертни знания и умения в области на медицината, в които тези експертни знания и умения са рядкост.

Въпрос без отговор до момента е поддържането на регистрите - времеемка и трудоемка дейност, за която експертните центрове нямат никаква техническа или финансова подкрепа от държавните институции. Националната програма за редки болести приключи през 2013 г. и от тогава не е актуализирана, което възпрепятства сериозно функционирането и финансовото състояние на експертните центрове. Институциите все още нямат адекватна реакция по отношение на отправените от Комисията по редки болести въпроси и препоръки.

Пловдивският митрополит Николай отслужи тържествен водосвет по случай инсталирането на нов 16-срезов компютърен томограф във ВМА-Пловдив.

Новата апаратура бе сложена по случай 129-ия рожден ден на болницата. На церемонията присъстваха ръководството на ВМА в лицето на бригаден генерал професор доктор Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS и заместник-началникът на болницата полкошник професор Румен Попов, заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант (о.р.) Атанас Запрянов, представители на Община Пловдив, на военни формирования.

Дипломира се Випуск 2017 на Факултета по фармация към МУ-Варна

Тържествената церемония се състоя във Фестивален и конгресен център - Варна на 24.02.2018 г. С отличен успех висшето си образование завършват 7 от абсолвентите. Първенец на випуска е маг. фарм. Красен Тонев, чиито успех е 6.00 и бе удостоен с най-високото отличие на Факултета по фармация „Златен Гален", което се връчва за втори път в историята на факултета. Той получи също и парична награда и грамота от ректора на университета проф. д-р Красимир Иванов, както и парична награда от кмета на град Варна, г-н Иван Портних. Всички отличници получиха награди от ректора на МУ-Варна и от Български фармацевтичен съюз.

„Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили с особено удовлетворение изпълнявам конституционното си задължение да връча пагони за висше офицерско звание на достоен български офицер. Уважаеми господин бригаден генерал, това е акт на признателност и висока оценка за Вашия професионализъм и отдаденост на военната медицина. Вярвам, че с Вашите професионални, организаторски и лидерски качества ще продължите да допринасяте за утвърждаването на ВМА като реномирано, модерно и ефективно здравно заведение. Вярвам, че ще допринесете за запазване дългогодишните традиции на ВМА и ще продължат да се развиват", заяви по време на церемонията президентът Румен Радев.
„Едва ли има по-вълнуващ момент в кариерата на един офицер от това да бъде удостоен с висше звание и да е назначен за началник на една от най-престижните институции, а именно Военномедицинска академия“, отговори проф. Мутафчийски. Той обеща да превърне Военномедицинска академия в референтна за българското здравеопазване, както и да управлява болницата, гледайки напред, за да надгражда постигнатото от предшествениците му. „Не е достатъчно командирът да бъде само командир, а да печели съмишленици“, посочи той.

Директорът на УМБАЛСМ "Пирогов" доц. Асен Балтов посети паметника на патрона на болницата в град Пордим

Изпълнителният директор на университетска болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов" проф. Асен Балтов поднесе венец на паметника на Николай Иванович Пирогов, който си намира в гр. Пордим. Поднасянето на венците е по повод 140 годишнината от Освобождението на България и се осъществява съвместно с местната организация на БЧК, община Пордим, Военно-исторически музей-Плевен и членовете на Инициативния комитет за честване на 140-годишнината.
Хирургът Пирогов за първи път е поканен в Пордим от император Александър II, за да оглави първата у нас военно-полева болница. Пирогов организира и ръководи целия процес по лечението на българските и руските воини, участващи в освободителната война.

85 години навърши проф. Иван Черноземски.

Годишнината му бе тържествено отбелязана в Университетската специализирана болница по онкология, където е преминала огромна част от порфесионалния му живот. Известният онколог, основателят на тази мрежа в страната почетоха ректорите на МУ-София проф. Виктор Златков и на МУ-Плевен проф. Славчо Томов, проф. Григор Горчев, проф. Здравка Валерианова, акад. Богдан Петрунов и още много известни лекари. 

Родители на деца със сърдечни проблеми протестираха днес пред Министерски съвет в защита на НКБ.

Причината е, че съдбата на отделенията по детска кардиология и кардиохириргия е много трудна, тъй като дейността им е недофинансирана. Лекарите от болницата очакват помощ от институциите за поредна година, но такава засега няма, насреща са само обещания.

Над 1 200 души взеха участие в обученията по проекта „Пазители на сърца. Мисия София", организиран от iHELP България.

Инициативата стартира през юни 2017 г. и цели да изгради най-голямата мрежа за взаимопомощ в България, за да подобри качеството на живот на населението и да спомогне за създаването на социално отговорно и устойчиво общество.

„За мен като родител на 6-месечно момиченце, е важно да съм подготвен за непредвидени ситуации" споделя Александър Маринчев, който е преминал обучението. По данни на Европейски съвет по ресусцитация внезапното спиране на сърцето е една от водещите причини за смърт в Европа - около 20% от всички смъртни случаи. Веднага след спиране на сърцето се препоръчва незабавна КПР (кардио-пулмонарна ресусцитация) от свидетел на инцидента и бърза дефибрилация[1].

Средното време от подаване на сигнал до пристигане на спешна медицинска помощ в Европа е 5–8 мин., или 8–11 мин. до първата дефибрилация. До тогава, оцеляването на пострадалия зависи от свидетеля на инцидента – уменията му за извършване на кардио-пулмонарна ресусцитация и използването на автоматичен външен дефибрилатор.

Сдружение „Свят без граници" осъществява дейности по превенция на заболяването от 2009 година

Те се извършват по програма „Укрепване на Националната програма за контрол на туберкулозата в България", на Министерството на здравеопазването, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Организацията е разработила над 30 терена на областно ниво. В екипа на програмата са включени координатор, 4 сътрудници на терен и 2 патронажни сестри, които работят почасово.

За 2017 година са проведени 707 анкети в ромска общност, от които 275 лица са съмнителни за туберкулоза. 156 са анкетите за скрининг на болестта с деца на улицата и 9 с бездомни лица, като всички съмнителни са изследвани. Открити са 2 активни и 15 латентни туберкулози. Останалите 402-ма клиенти са здрави.

Медицински университет – Плевен отбеляза 10-годишнина от Центъра за роботизирана хирургия в България

„Възприемам въвеждането и развитието на роботизираната хирургия като философия и мисия, която аз и моят екип реализираме в три направления – клинична практика, научноизследователска дейност и обучение", сподели чл.-кор. проф. д-р Григор Горчев, пионер във въвеждането на роботизирана хирургия в страната.

Във връзка с отбелязването на четири важни годишнини, в МУ-Плевен официално бе открита единствената в България експозиция „История на минимално инвазивната хирургия". Експозицията е посветена на 25 години от първата минимално инвазивна операция (лапароскопска холецистектомия), осъществена в гр. Плевен през м. май 1993 г.; 10 години от откриването на първия в Югоизточна Европа Телекомуникационен ендоскопски център ТЕЛЕЦ към МУ-Плевен през м. юни 2007 г.; 10 години от въвеждането за първи път на роботизираната хирургия в Югоизточна Европа и в България от екипа на проф. д-р Григор Горчев през м. януари 2008 г.; и 5 години от въвеждането за първи път на понятието „хирургия без скалпел" и лечението на солидни тумори в България и Югоизточна Европа с апарат за високо интензивен фокусиран ултразвук (ХАЙФУ) през м. декември 2012 г.

Над 100 невролози от цялата страна обсъдиха национален консенсус за лечение на инсулта.

Това стана по време на Втората национална среща, посветена на предизвикателствата в лечението на пациентите с тази диагноза в България. Тя беше организирана от Българското дружество по неврология, чийто председател е акад. Иван Миланов. Специален гост на срещата беше проф. Валерия Касо - президент на Европейската организация за инсулти (ESO).

Националният консенсус обхваща пътя, който изминава болния с мозъчно-съдово заболяване - включени са всички съвременни диагностични, профилактични, терапевтични и рехабилитационни мероприятия, които трябва да получи. Всяка година у нас над 50 000 души получават исхемичен инсулт. България е на едно от първите места по смъртност от тази диагноза. Рискови фактори за нея са високо кръвно налягане, захарен диабет, холестерол, стеснения на мозъчните кръвоносни съдове, пушене, злоупотреба с алкохол, наднормено тегло, стрес, сърдечно-съдови, ендокринни и други хронични заболявания. Поне един от тях притежават над 150 000 българи. Навременното диагностициране на мозъчния инсулт и бързото отвеждане на пострадалия в болница са изключително важни за лечението. Пациентът трябва да стигне до болница в първите 4.5 часа от началото на симптомите, припомниха специалистите. Според проф. Валериа Касо инсултът е пандемия в цял свят, а хората между 20 и 64 години са все по-застрашени от получаването му.

„За да се работи върху намаляване тежестта на проблема, изключително важно е да се увеличи информираността на населението. Хората трябва да знаят кога и защо да се обадят на спешна помощ", добави проф. Касо.