Слаб контрол на хипертонията у нас

- Професор Постаджиян, какво представлява изследването с което страната ни се включва в Европейската инициатива за хипертонията?
- Хипертонията е заболяване което считаме, че е в основата на ред процеси, които дават висока честота на съдово обусловени заболявания. Представихме за първи път участието на Българя в инициатива на Международното дружество по хипертония. Тази кампания за миналата година включи над един милион и половина участници от цял свят. Ние се представихме много добре. Скринингът обхвана повече от 3 700 пациенти от 23 области в страната. Целта беше да се измерят стойностите на артериалното налягане, по три пъти, каквито са правилата. И на базата на въпросник да получим характеристики на рисковият профил на пациента, както и навици и начинът на неговото лечение.

- Какво сочат данните от изследването в България и какви изводи могат да се направят от него?

- Основният резултат показва, че България стои много добре по отношение на познанието за хипертонията. Над 70% от населението е добре информирано за заболяването. Другата добра новина е, че населението е добре обучено за лечението си. Повечето хора знаят, че са хипертоници си приемат редовно лекарствата. Критично е, обаче отношението ми към самата терапия.

- Какво означава това, че хората с високо кръвно не са лекувани правилно ли?

- Изследването показа, че повечето пациенти у нас приемат един медикамент за лечение на хипертонията, в света е малко по-различна тази тенденция. Средно от хората , които са на терапия се използват два медикамента.

- Каква е дефиницията за хипертония ?

- Това са хората, които знаят, че приемат антихипертензивни медикаменти и тези, които установяваме, че са със стойности над 140 на 90. Основният резултат е, че успяхме да идентифицираме около 26% от хипертониците, които са без терапия. Това са хора, които не са знаели, че имат високо кръвно. А в рамките на изследването се установява, че в групата на хипертонията. Това представлява около 671 новодиагностицирани хипертоници. Важното е, че те са на възраст под 60 години.

- Пада ли възрастта на хората с хипертония?

- Това е така реално погледнато. Защото проучването установи около 38 на сто са хипертотиците, които са на възраст от 30 до 40 години. Това никак не е малко и надхвърля многократно броя на същата група в света. А трябва да се знае, че с напредване на възрастта хипертонията нараства. Голяма част от тези хора са на терапия, но контролът на заболяването е постигнат само при 36 % от тях, което не е добре. А незадоволителен контрол се наблюдава при 38%.

- Това означава ли, че трябва да се променят правилата за лечение на хипертонията у нас, за да се постигнат по-добри резултати или разковничето на лечението е в друго?

- Последните корекции на европейските правила влязоха в сила преди около година и половина, което е сравнително скоро. Обичайно подобна корекция показва, че контролът под 140 на 90 трябва да ни бъде цел, но голяма част от индивидите е хубаво да бъдат със стойности между 130 и 140. Сега сами разбирате, че ако се смъкнат тези стойности, това ще доведе до по-голяма честота на не добър контрол.

- Има ли друг важен резултат?

- Да, това е пациентът да бъде обучен в правилно измерване на кръвното налягане. За да може да се постигне правилна терапия, което пък ще доведе до по-малко сърдечно съдови инциденти в резултат на лошия контрол.

- Как ще коментирате корекцията на терапията от самия пациент съобразно меренето на кръвното в домашни условия?

- Точно за това казвам, че обучението на пациентите трябва да бъде на по-високо ниво, което и отчитаме от изследването. Никъде не се препоръчва единична стойност да бъде повод за промяна на терапията, в посока нейното увеличаване или намаляване, защото шанса от грешка е много по-голям. За да се подходи към промяна е нужно да има едноседмичен контрол. Това означава седем дни в седмицата да се измерва кръвното налягане, сутрин и вечер . И то по три пъти измерване с по минута пауза между измерванията. Накрая се взима средноаритметичната стойност и се следи тенденцията.

- Има ли сигнали на организма, по които насочват един здрав 30 годишен човек да си премери кръвното?

- Тези хора, трябва да знаят, че тялото няма такъв сигнал. Просто всеки над 18 години трябва да знае какви са стойностите на кръвното му налягане. Ако чакат да ги заболи главата, за да си премерят кръвното, това е по-скоро закъснял сигнал. И вероятно между симптома и началото на хипертонията е минало доста време. Факт е, че по-голяма част от скринираните в Европа са на средна възраст 45 години. В България тази възрастта е по-голяма.

- Каква е разликата в профила, точно в тази възраст между 40-50 годишните?

- В света на терапия за хипертония са около 20% от хората, у нас са 38%. По-обезпокоителното е, че у нас пушенето е три пъти повече в тази възрастова група. Пиенето поне веднъж седмично е 37,5% , а в Европа е само 7%. Освен това два пъти повече са с наднормено тегло и затлъстяване. Два пъти повече са българите с преживят сърдечно съдов инцидент. Така стоят нещата в тази възрастова група, която предполага, че ще оформя картината в следващите 20 години като заболеваемост и честота на инциденти. Това е тревожното, което налага преосмисляне колко сме успешни в контрола на хипертонията и как да коригираме общите фактори, които съществуват.

- Ако сравните тези данни с данни от предходни години какво наблюдавате?

- Наблюдава се повтаряемост в последните години. Мисля, че когато в една област няма прогрес, това се нарича регрес, а това не ми харесва. Веднага ви давам пример. През последните 5 години откриваме хора с хипертония, лекуваме ги, а се оказва, че при по-малко от половината от тях са с контролирано заболяване, този тенденция трябва да се промени.