Само в България се доплаща с хиляди за дефибрилатор

Имаме нужните специалисти, но пациентите нямат средства, за да си купят живот, казва д-р Светослав Куртев

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

- Д-р Куртев, помогнахте на едно 24-годишно момче, поставяйки му кардиовертер дефибрилатор, защо толкова млади хора имат нужда от подобно лечение?

- Така е. Това момче страда от заболяване, което се нарича таласемия майор. При неправилно лекуване тя може да стигне до крайна фаза, при която сърцето дилатира. Което ще рече, че обемите се увеличават, размерите се увеличават и спобоността му да изтласква кръв намаляват. За съжаление това отслабване на сърдечния мускул върви с появата на опасни аритмии, които са животозастрашаващи и много често водят до внезапна сърдечна смърт. Единственият безапелативан начин за лечение на теи опасни аритмии представлява имплантирането на имплантируем кардиоверте дефибрилатор.

- Как се озова то при Вас?

- Имаме много добра хематология в нашата болница. Така пациентът беше насочен къв нас за лечение. Като по време на терапията на няколко пъти видяхме записи от опасната аритмия, и това наложи поставянето на такова устройство. За съжаление поради тежкото си заболяване момчето не беше работило и практически беше социално слабо. Разчита на някаква помощ от държавата. Въпреки че терапията е безалтерантивна и животоспасяваща, здравната каса покрива една ограничена сума, която е обикновенно около 50% от необходимото. Има доплащане от страна на пациента, което е официално и е между 3 500 и 6 000 лв. Това е много сериозна сума, особено за човек, който е социално слаб. Хубавото при пациента е, че при вече провеждащата терапия неговото сърце има шанс напълно или частично да се възстанови. Но, за да се случи това, той трябва да има този дефибрилатор, който да го предпазва от появата на тази опасна аритмия, която може да доведе до внезапна сърдечна смърт.

- Как намерихте кой да дари средства за момчето, за да живее?

- Срещаме се с много хора, които са с различен социален статус - от такива, които нямат почти никакви средства, до такива, които са известни и финасово стабилни. Това, което аз направих, е да срещна един такъв човек с това момче, нищо повече.

- Колко са пациентите, които се нуждаят точно от това устройство?

- Това е стара болка. Горещ въпрос, който обсъждаме не само помежду си, а и в гилдията на електрофизиолозите. Обсъждаме го много време, с много правителства, с много шефове на Здравната каса и резултат няма. Годишно около 300- 350 души имат нужда от такова устройство. За съжаление България е единствената държава в ЕС, която не добре реимбурсирала този вид лечение. За сравнение ще кажа, че страни извън европейскто семейство, като Сърбия и Македония реимбурсират изцяло този тип лечение. Надявам се на промяна, защото става въпрос за няколко милиона лева и за стотици спасени животи в крайна сметка.

- Как се чувства вашият пациент сега, две седмици след поставянето на устройството?

- Чувства се много добре. Най-хубавото е, че момчето е започнало основното си лечение с хелаторна терапия. И очакваме той да стане пълноценен член на нашето общество. Имали сме подобни пациенти, които с добро лечение са се възстановявали напълно.

- Какво е противопоказано на пациентите с имплантиран каридоверете дефибрилатор?

- Единственото с което трябва да се съобразят е, че не могат да се подлагат на ЯМР изследване. Има устройства, с които това изследване може да се прави, но само единици могат да си ги позволят у нас. Много, много рядко се поставят заради твърде високата им цена.

- Как работи конвенционалния кардиовертер дефибрилатор?

- При поява на опасната аритмия функцията на дефибрилатора е да я улови и погаси. Това е възможно да се случи по два начина. Първият начин е с пейсиращата функция на устройството, пациентът го усеща като сърцебиене, което за около 30 секунди престава. В този момент той трябва да седне и да се успокои, а устройството си върши работата. Ако това нещо не се получава, се задейства другата функция на дефибрилатора, която трябва да осводи в сърцето голяма енергия. За съжаление това е болезненено, усеща се като силен ритник в гърдите. Но нищо страшно няма, за това е сложено устройството. Последствията, като увреда на сърцето от това са минимални. Ако се случи един шок, пациентът трябва да легне за около 2 часа и да дойде за преглед след това. Ако обаче се случат няколко поредни шока –това вече е спешно състояние и пациента трябва да потърси „Бърза помощ" веднага.

- Колко са болниците в страна, които имат обучени специалисти, за да могат да помагат в такива случаи?

- Доколкото знам около 7-8. Но те са напълно достатъчни да покрият имплантациите на населението. Проблемът не е в липса на специалисти. По-скоро проблемът е в липса на финансиране от страна на държавата на тази специфична част – имплантируем кардиоверет дефибрилатор. Иначе останалите пейсмейкъри в нашата клиника се покриват изцяло от държавата, така че няма никакво доплащане от страна на пациента.

- Колко пациента месечно се нуждаят от тези устройство и колко реално могат да си го позволят?

- Месечно не повече от 5-6 пациента в нашата клиника. При условие, че ние сме в център на София и много хора разчитат на нас. Реално обаче слагаме между 3 и 4 годишно.

- Каква е съдбата на останалите хора, които имат нужда, но не могат да си го позволят?

- Това което можем да направи е да им предпишем медикаментозна терепия и да ги проследяваме, но обощо взето не можемда предложим адекватна алтернатива за лечение на тези пациенти. За вторична профилактика смъртността годишно е около 20%. Ако имаме 100 пациента за една година, 20 ще починат, ако разчитат само на медикаментозната терапия. С течение на времето тези 20% се натрупват и на 5-6-та година прогнозата е много лоша.

- Колко е живота на един кардиовертер дефибрилатор?

- Това, което правим на всеки 6 месеца, при условие, че пациентът се чувства добре, е профилактичен преглед на устройството. Средната продължителност на живот на батерията му е 5-6 години, в зависимост от това колко често се е включвал кардиовертер дефибрилатора. От това зависи и продължителността на живот на батерията му. Нашият стремеж е да направим така, че устройството да работи възможно най-малко. Но дори и въднъж да са включи, е нъпълно достатъчно, за да спаси човешки живот. Цената на една батерия е толкова, колкото се доплаща за устройство. Което озночава, че нашият пациент след около 5 -7 години ще е изправен в същата ситуация – да намери пари за батерията.