Постковидният синдром може да продължи над 6 месеца

След преболедуване на инфекцията, се забелязва повишено кръвно налягане и аритмия, дори и при някои хора, които не са имали такива проблеми, казва д-р Кръстина Донева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

От край време знаем, че през зимните месеци съществува риск за хората със сърдечно-съдови заболявания. Това се доказва и от различни проучвания, като едно от тях е шведско. Според резултатите от него, когато температурите са отрицателни, шансът за получаване на сърдечен пристъп нараства с около 10%, разказа д-р Кръстина Донева. Застудяването, особено рязкото, води до зачестяване на острите сърдечно-съдови заболявания, в частност и на острия коронарен синдром, както и до повишен риск от инсулт и инфаркт. То обаче категорично не е причината за появата на тези състояние, изрично уточни д-р Донева. 

Причини

Основната причина за обостряне на сърдечно-съдовото заболяването или възникването на острия коронарен синдром е спазъмът или т.н. свиване на съдовете на тялото. Понижаването на температурите води до т.н. централизиране на кръвообращението на свиването на малките периферни съдове на тялото и централизиране на кръвотока към по-големите артерии. Това води до намален приток на кръв, т.е. на кислород и хранителни вещества към сърдечния мускул и способства за развитието на съсиреци или тромби. „При наличие на стеснен кръвоносен съд на сърцето или на атересклеротична плака, това може да доведе до остър миокарден инфаркт", обясни още д-р Донева. 

Рискове

Затова през зимните месеци пациенти трябва да знаят, че е възможно обострянето на една стенокардна симптоматика, която са имали в миналото. Особено рискови са пациентите в няколко групи – тези, които са преживели остър миокарден инфаркт, такива с известна коронарна болест, младите пациенти хипертоници с метаболитен синдром и диабетиците с лош контрол на захарния диабет. Затова те трябва да обръщат внимание дори и на малките симптоми като задух, болка в гърдите попринцип и при излизане на студено, болки в долна челюст, в ляво рамо, изтръпване на лява ръка, болка между скапулите на гърба. Много характерно е обострянето на симптоми при излизане на студен въздух и тяхното отминаване при влизане на топло. В тази връзка са важни подходящите дрехи и избягването на резки смени на температурните условия.

Препоръки 

Пациентите могат да си помогнат сами като се обличат топло, приемат топли течности, внимават за големи температурни разлики между тези у дома и навън и се стремят към едно климатизиране на организма, преди излизане. Важно е и да не се застояват и да контролират кръвното си налягане редовно, защото през зимните месеци то се повишава. А една хипертонична криза носи своите последствия като повишен рискт от инфаркт и инсулт. „Така че нашите пациенти трябва да внимават и при симптоми да се обърнат към лекуващия си лекар", съветва д-р Донева. Освен изявата на остри коронарни синдроми хората могат да да почувстват и неравномерен пулс или аритмия, както и ускорен пулс – тахикардия. „Тези състояния също може да са резултат от този силен спазъм или от провокация на грипно заболяване", казва още д-р Донева.

КОВИД

И ако рисковете свързани със студеното време, са добре известни, то следите, които КОВИД-19 оставя в човешкия организъм все още са обект на сериозно внимание и проучване от страна на медиците. „Тепърва и ние се научаваме да лекуваме както заболяването, така и последствията. Да, хората със сърдечно-съдови заболявания са рискова група. Те са по-застрашени от развитие на сърдечно-съдови, емболични и белодробни усложнения", обясни д-р Донева. Коронавирусната инфекцията преминава през 4 фази – инкубационна, симптоматична, ранна пулмонална и късна пулмонална фаза. Ранната започва след 11-ия ден, а късната след 14-ия. Пациентите, които са със сърдечно-съдови заболявания имат ендотелна дисфункция и са застрашени от усложнения като възпаление на сърдечния мускул, пристъп на стенокардия, късна поява на сърдечна недостатъчност или обостряне на такава. Рискът при смърт при тях е много по-голям.

Последствия 

Клиничната практика на д-р Донева показва още, че се наблюдава един постковиден синдром, който може да продължи дори над 6 месеца. Последиците са умора, отпадналост, липса на апетит, нововъзникнала или влошена хипертония. Кръвното налягане се повишава дори и при прием на лекарства. Това обаче се забелязва и при хора, които не са имали такъв проблем в миналото си, но след преболедуване от коронавирус започват да вдигат кръвно и да имат аритмия. При аритмия задължително трябва да се направи кардиограма, за да се види дали е екстрасистолна или става дума за предсърдна или предкамерна тахаритмия и съответно да се назначи лечение, обясни д-р Донева.

Обяснение 

Причината за всичко това се корени в самата специфика на вируса. Той има т.н. повишен трупизъм към дихателните пътища, особено към долните, които са силно снабдени с ангиотензин рецептори. Другата специфика е в имунния oтговор, който настъпва при една немалка част от пациентите - около 20%. „Той води до липса на вируса в кръвообращението, но продукция на неговите имунни клетки на голямо количество антитела, които започват да атакуват собствените си тъкани и органи. И това е причината за погрешното разпознаване на организма на собствените си клетки като чужди при липса на вирус. Вирусът го няма, а настъпва една хиперимунна, хиперсензитивна цитокинова реакция, за която се говори през последните месеци. Това води до опустошителни последици за организма, особено до развитие на остър респираторен дистрес синдром, който е с висок леталитет", разказа още д-р Донева.

Грижа 

Предвид всичко това е от особена важност хората да не забравят правилния начин на живот, който включва редовна физическа активност, разходки на чист въздух, намаляване на теглото, ако е необходимо, дихателна гимнастика за възстановяване на намалената дихателна функция, прием на богати на витами храни. Също така спиране на цигарите, редовно измерване на кръвното налягане и обръщане към кардиолог, при поява на болка в гърдите, аритмия и ускорен пулс. При нужда е добре да се изследват и щитовидни хормони, тъй след КОВИД при пациентите се наблюдава като една мултисистемна и имунна реакция, които са показател за нововъзникнала автоимунна щитовидна болест. „Има риск от развитие на автоимунен тироидид, особено при средно тежка и тежка форма на ковид", предупреждава още д-р Донева.

Търсене на медицинска помощ 

На фона на всичко това от близо година живеем и в затруднена комуникация, включителнои тази между пациенти и лекари. Наблюдава се известно забавяне при пристигането в болницата, до търсенето на медицинска помощ, което крие също своите рискове. Според д-р Донева обаче водещо значение тук има и здравната култура на пациентите, която за съжаление у нас не е на високо ниво. „Ако човек има гръдна болка, това не е нормално състояние, не може да си стои вкъщи или да чака час пред личния лекар. Пациентът трябва да алармира и да потърси спешна помощ или дежурен лекар за неотложна помощ. А нашите пациенти, въпреки огромната информация, остават неинформирани, особено младите хора в работоспособна възраст. Те смятат, че не може да получат това сърдечно-съдово заболяване или ако имат чакат да им мине и ако не им мине отиват на лекар.
Здравната култура остава ниска и не само епидемичната обстановка води до западане и инвалидизация на нашето население", коментира д-р Донева.

Предупреждение 

Забавянето може да доведе до сериозни последствия. Така например закъснялото лечението на един остър миокарден инфаркт води след себе си ремоделиране на лявата камера, развитие на сърдечна недостатъчност, до тежки тахиаритмии, като изходът може да бъде летален. „Последиците от забавянето на лечението на острия миокарден инфаркт могат да бъдат фатални и една обостреба сърдечна слабост с развитие на белодробен и системен застой може да доведе и до смърт", добави още д-р Донева. Затова тя съветва да не се бави посещението при лекар при нужда и да се контролират рисковите фактори като наднормено тегло, обездживане и захарния диабет, при който приемът на лекарства, не изключва правилния режим и диетата.