Все повече хора избират да дарят кръв във ВМА

В Световния ден на безвъзмездния кръводарител разговаряме с началника на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА проф. Румен Попов за доверието, което се изгражда трудно, за хората, които избират да даряват отново, и за това как една военна структура се превръща в общност около каузата да спасиш човешки живот.

 

Проф. Попов, как се променя профилът на доброволния кръводарител през последните години?

Определено наблюдаваме промяна и тя е много положителна. Все повече млади хора идват да дарят кръв доброволно и без конкретен повод. Това е изключително важно, защото показва, че постепенно се изгражда култура на доброволното кръводаряване. Виждаме и нещо друго – хора, които първоначално са дошли заради близък или приятел, след това продължават да даряват регулярно. Това означава, че обществото започва да възприема кръводаряването не като еднократен акт, а като лична отговорност и съпричастност.

На какво отдавате увеличения брой дарители във ВМА?

Смятам, че това е резултат от няколко много важни фактора. На първо място е доверието. Хората усещат отношението, организацията и спокойствието, с което работим. За нас кръводарителят не е просто човек, който влиза и излиза за 30 минути. Той е част от една кауза и заслужава уважение и внимание.

От друга страна, през годините изградихме много добра връзка с различни институции, фирми и военни формирования. Кампанията „Бъди един от нас: Дари кръв – спаси живот" вече има своя собствена общност. Все повече колективи сами търсят контакт с нас и искат да станат част от инициативата. Това е изключително ценен знак.

Колко важни са отношението и доверието в този процес?

Изключително важни са. Хората не идват само да дарят кръв. Те идват там, където се чувстват спокойни, уважени и сигурни. Много често първото кръводаряване е свързано с притеснение и страх. Начинът, по който посрещаш човека, отношението на лекарите и медицинските сестри, организацията – всичко това има значение. Когато човек си тръгне с добро усещане, той се връща отново. А това е най-важното.

Какво показва фактът, че цели колективи и военни формирования застават зад каузата?

Показва зрялост и отговорност. Когато една институция или цял колектив реши да дарява кръв заедно, това вече не е просто инициатива, а пример. Особено ценно е, че виждаме такава активност и сред военнослужещите. Армията винаги е носила усещането за дълг и взаимопомощ, а кръводаряването е точно такъв изключително значим акт.

В същото време все повече цивилни организации също стават част от тази кауза. Това от своя страна показва, че между военна болница и обществото има изградена връзка и доверие, за което вече споменах.

Има ли хора, които започват като еднократни дарители и се превръщат в регулярни?

Да, и това са едни от най-хубавите моменти за нас. Има хора, които идват притеснени, несигурни, често по конкретен повод. След това започват сами да следят кога могат отново да дарят. Някои водят свои приятели, колеги, близки. Така постепенно се изгражда тази общност, за която говорехме по-рано. Именно това е най-ценното – когато добрият пример започне да се предава от човек на човек.

Какво казва това за обществото ни?

Означава, че хората не са безразлични. Въпреки динамиката и напрежението, в което живеем, виждаме, че все повече хора искат да помагат. Кръводаряването е може би една от най-чистите форми на солидарност, защото помагаш на човек, когото не познаваш и вероятно никога няма да срещнеш. Това е много силен знак за човечност.

Каква е ролята на ВМА в една толкова човешка кауза?

ВМА винаги е била символ на дисциплина и професионализъм, но зад това стои и огромна човечност. Нашата роля е не само да осигуряваме кръв и кръвни продукти, а и да изграждаме доверие. Защото без доверие няма доброволно кръводаряване. Мисля, че хората усещат, че тук работим с отговорност и уважение към всеки дарител. Именно това прави една военна структура толкова близка до обществото.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да дарят кръв?

Че с един жест могат да дадат шанс за живот на някого. Кръвта няма заместител и няма как да бъде произведена. Тя идва единствено от човека. А когато даряваш кръв, даряваш време, съпричастност и надежда. И друг път съм казвал, че тези 30 минути, които продължава кръводаряването, могат да означават цял живот за друг човек.

Кога един началник на кръвен център си казва: „Днес си свършихме работата"?

Когато знам, че сме помогнали навреме на пациентите, които са имали нужда от нас. Но и когато видя хора, които се връщат отново да дарят кръв, защото са останали с добро впечатление и вярват в това, което правим.

Истината е, че зад всяка успешна кампания, зад всяко кръводаряване и зад всяка спасена човешка съдба стои един отдаден екип. Лекари, медицински сестри, лаборанти, регистратори, шофьори на мобилните екипи – всеки има своята важна роля в този процес. Гордея се, че работя с хора, които ежедневно влагат професионализъм, отговорност и сърце в работата си.

Кръводаряването е екипна кауза. А най-голямата награда за всички нас е доверието на хората.