Без национален раков регистър работим на тъмно

Скринингът е цялостна организация на ранна диагностика на дадени заболявания, но такъв нямаме, казва д-р Мариела Василева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Отговорът на въпросите е труднен, тъй като и ние, лекарите, нямаме обща информация за средностатистическия български пациент. След операцията повечето от тях държат връзка със своите лекари – хирурзите, които са ги оперирали или медицинските онколози, които са ги лекували и ги лекуват. Обща, обобщена информация за резултатите от нашите действия обаче няма. Затова е много трудно да се каже, къде се намираме ние в лечението спрямо лечението в другите европейски държави. Основната причина е липсата на Национален раков регистър или някаква институция, структура, която да го замества, да изпълнява функциите му. Той беше закрит преди години, затова и нямаме данни за резултатите от лечението, за преживяемостта на българските пациенти, нито дали след терапия те се подобряват или се влошават. Нямаме данни и за това, дали те живеят по-здравословно, намаляват ли новите случаи на рак на гърдата или напротив, хората живеят по-зле.

- Да разбираме ли, че вие, специалисите, работите на тъмно, на някакви относителни и дори несъотносими към статистиката данни?

- Така е, работим абсолютно на тъмно. Ние сме на Балканите, ние сме част от Европейския съюз. Има известна екстраполация на данните от другите държави, но това не са наши данни.

- Спорът „За" и „Против" Националния рамков регистър продължи години. Накрая надделя „Против". Има ли други подобни структури в Европа?

- Има в много европейски държави. Изключение правят тези на Балканите, не всички страни на полуострова имат национални ракови регистри. Със сигурност всички западноевропейски държави обаче имат, като българският беше един от първите създадени. Дори гърците, които дълго време нямаха такъв регистър, в последните години създават такъв. Тенденцията е, където няма да се прави организация и структури за събиране и обобщаване на такава статистика. По този начин почти всички страни в Европа имат своите национални ракови регистри. Те са свързани в една обща мрежа. Правят се много общи международния проучвания. След като нашият регистър беше затворен, България вече не участва в тях, а те са важни - за детските тумори, тези на кръвоносната система, за солидните тумори и редките тумори и т.н. Но ние сме извън всичко това, няма как да участваме в подобни проучвания и програми.

- Какво се случва с пациента, след като премине през хирургическата интервенция, последващата терапия, контролни прегледи. Каква е последващата грижа? Какво е качеството му на живот?

- Не е много добро и това е поради много причини. Едната от тях е, че ние, като общество, не сме свикнали да го ценим и да го търсим. Това се отнася не само до онкологичните, а до всички хронични заболявания. При онкологичните обаче качеството на живот често пъти се влошава драстично. Но, хората се страхуват от диагнозата и в много ситуация взимат прибързани решения. Аз винаги съветвам, дори моите пациенти, да вземат второ мнение, да се поинтересуват повече. В интернет могат да се намеряти много страшни неща, но това не означава, че човек не трябва да се информира, да търси и мнението на специалист. Съвременното лечение на онкологичните заболявания позволява в много случаи да се извършват, особено при рака на гърдата, органосъхраняващи операции при много добри естетични резултати. Това не е суета.

- Защо тогава толкова често се прави мастоктемия без да има показания за нея?

- По две основни причини. Едната е, че не винаги и лекарите са в крак с последните тенденции в лечението, а според тях, мастоктемията не дава по-добри резултати по отношение на преживяемостта. Няколко проучвания в последните години сочат, че ако имаме две пациентки, които са съотносимо еднакви, дали ще направиш мастоктемия или органосъхраняваща операция и терапия впоследствие, органосъхраняващата операция и лъчетерапията дават дори по-добри резултати по отношение на преживяемостта, отколкото мастоктемията. Разбира са, не е възможно пълно съхранение на 100%, но случаите, в които се налага отстраняване на гърдата заради онкологични индикации, стават все по-малко. От друга страна е неразбирането, нежеланието за реконструкция с импланти. Световна тенденция е все повече дами да предпочитат именно реконструкцията с импланти дори. Има и малко ситуации, в които мастоктемията не може да бъде избегната, но отново повтарям, те са малко. Тогава имплантите са чудесен вариант. Тъй като обаче хората не са достатъчно информирани и от страна на нас, лекарите, се стига до четото предлагане именно на мастоктемията.

- От какво зависи качеството на живот на пациентите, както и подбряването му? Какво може да се постигне с лично участие и какво по линия на здравната система?

- Могат да се направят много неща. На първо място е образованието на всички – и на медицинските специалисти, и на пациентите, и на обществото, като цяло. Ако ние знаем индикациите за премахването на гърдата и го прилагаме само тогава, когато трябва и е неизбежно, много ще намалалеят случаите на мастоктемията и ще се подобри качеството на живот. Другото за което не се говори достатъчно е лимфната дисекция – премахването на лимфни възли от подмишницата, тъй като при установяване на рак на гърдата, винаги мислим за извършване на операция и на тумора в самата гърда, и на лимфните възли под мишницата. В последните години излизат все повече проучвания, че премахването на лимфни възли от подмишницата може да бъде минимално, т.е. да се отстранят само няколко и то конкретни – първите по пътя на разпространението на раковите клетки. Тази процедура се нарича сентинелна дисекция. От последните три години има и проучвания, според които при определени обстоятелства може да не се прави никаква лимфна дисекция. Съвременнана медицина върви към индивидуален подход спрямо всеки един пациент. Така се постига и повишаване на качеството на живот. Реалното му влошаване може да се избегне в голяма степен точно, когато подхождаме индивидуално. Според мен, лекарите първо трябва да са наясно със съвременните тенденции. Пациентите пък, трябва да ценят качеството на живот и съответно да търсят второ мнение, а обществото да е наясно, че това не е излишна суета. Това е право на всеки един човек. Само да си представим какво се случва с жената, когато менопаузата предвид лечение, е предизвикана изкуствено рано. Тя изпитва горещи вълни, мозъчна мъгла, сексуална дисфункция, депресия. Тези неща се случват не само в резултат на хормоналната терапия, а и на химиотерапията, но тогава периодът е по-кратък и пациентките успяват по-бързо да се възстановят. Една хормонална терапия, продължавата десет години обаче може много да влоши качеството на живот. При по-възрастните жени се появява остеопорозата, тъй като често пъти хормоналните препарати намаляват костната плътност. Други органи и системи също могат да страдат, защото някои от лекарствата са токсични. Не искам да плаша дамите на хормоналната терапия, но когато се налага, ние, лекарите я прилагаме. Точно тя ни гарантира някаква успеваемост на лечението – туморите да изчезнат, хората да живеят по-дълго, а това се случва все по-често. И съвсем не на последно място, при онкологична диагноза хората се притесняват, изпадат в депресии. Тук помощта на психолога е от голямо значение.

- България е една от водещите страни по онкологични заболявания, откривани в напреднал и късен стадии, ние сме и единствената държава с увеличаваща се смъртност от онкологични заболявания. Същевременно, скринингови програми нямаме. Защо?

-Трябва да разберем смисъла на скринига. Той не е просто да ходиш на прегледи през определено време, което и това не се предоставя в достатъчна степен. Скринингът е цялостна организация на процеса на ранна диагностика на дадени заболявания, в случая коментираме онкологичните, но такъв нямаме. Най-честите такива следва да са при рака на шийката на матката, на гърдата, на дебелото черво. Идеята е, че той изисква не правото да отидеш на лекар, а този лекар, както и всички негови колеги да имат еднакво поведение, да могат да разпознаят резултата, да са информирани да извършват дадения скрининг, да дават едни и същи препоръки на пациентите. Това означава, че пътят на пациента, като цяло, трябва да бъде унифициран, да е еднакъв, за да има смисъл от самия скрининг. За целта са нужни добре образовани специалисти, унифициран подход и добра техника. Напоследък добра техника сякаш има, макар и на места в България тя да е доста стара, като достъпът до по-нова да е намален. Нужен е добре обучен персонал и уеднаквени и наложени общи правила. Всичко това изисква наличието на специалисти, които наистина разбират за какво става въпрос.