Тук съм щастлив!

От Нигерия до Каварна или за лекаря, който спаси едно детско отделение

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

От Сокото до Варна: Нигерийската нишка

Сокото е голям град в северна Нигерия с много богата история и култура.
Питам д-р Моде защо е станал лекар. „Исках да уча медицина, за да помагам на хората да останат здрави и да ги лекувам, когато са болни".
Пътят му към лекарската професия взема неочакван обрат. Нигерийската държава изпраща група от 50 студенти на обучение в Медицинския университет във Варна. Сред тях е и Белло Моде. След години се оказва, че България не само му дава образование. Тук, в университета, той среща и голямата си любов, настоящата си съпруга, също от Нигерия. Днес тя е акушер-гинеколог и работи в Добрич.
„С жена ми носим много обич в сърцата си и изпитваме огромна благодарност и уважение към човека, който преди години ни прати да учим в България. Родителите ни са в Нигерия". Вмятам коментар: "Навярно не им е лесно далеч от вас", а той се усмихва, свежда поглед и отговаря: "Вероятно... но нашето решение беше категорично". Е, той и жена му ще го разберат, когато децата им пораснат.

След дипломирането си всички млади специалисти

трябва да изплатят дълга си към родината. Д-р Моде и съпругата му се връщат в Нигерия, където той е хвърлен директно в дълбокото. Назначен е за директор на голяма болница в град Сокото.
„Тогава още нямах специалност, а трябваше да бъда и мениджър, и лекар едновременно. Правех всичко – тежки операции, секцио, лекувах вътрешни болести... Това беше невероятна школа за мен като професионалист".

Предизвикателството да бъдеш педиатър

След края на ангажимента в Нигерия, младото лекарско семейство трябва да вземе решение за бъдещето си. Много от състудентите им остават в Нигерия, други заминават за Германия и Западна Европа. Белло и съпругата му избират да се върнат у нас.
„Харесаха ни хората в България. Тук се живее спокойно и вярваме, че можем да осигурим добро бъдеще за децата си."
След завръщането си, д-р Моде иска да специализира анестезиология, но местата са изчерпани. Така съдбата го насочва към педиатрията - решение, за което днес не съжалява, въпреки огромната трудност и множеството предизвикателства.
„Малките деца не могат да кажат какво ги боли. При тях нито диагностиката, нито лечението е лесно, ако нямаш голямо сърце и не разбираш детската душа. Но когато човек работи и не спира да се учи, няма нищо невъзможно. Проблемът е, че педиатрите в България не достигат навсякъде - и в големите градове не е лесно, но в малките градове проблемът е много сериозен", коментира лекарят.

Каварна – новото пристанище

Малцина помнят, че в Каварна доскоро имаше пристанище, но древният град продължава да е пристан за мнозина.
Преди да пристигне в Каварна и да поеме отделението на 15 май, д-р Моде работи в Свищов. Въпреки че ръководството там не иска да го пусне, разстоянието се оказва твърде голямо. Съпругата му и децата им живеят в Добрич, а лекарят успява да ги вижда веднъж на седмица-десет дни. "Искам да бъда със семейството си всеки ден", категоричен е младият лекар. Затова Каварна се оказва решението, което се очаква да събере семейството отново. В началото почти непрекъснато е бил в болницата. Сега пътува всеки ден от Добрич и е в отделението по 10-12 часа, в зависимост от тежестта на случаите.
„В момента планираме съпругата ми и децата да дойдат тук, веднага щом намерим подходящо жилище. Директорката на болницата много ни помага, имаме обещание за подкрепа и от кметицата на града. Има две много добри училища", усмихва се с надежда д-р Моде.

В момента детското отделение в Каварна е препълнено

Разполага само със 7 легла след множеството законодателни промени, които сега се оказват крайно недостатъчни.
„Ситуацията в момента е наистина напрегната. В събота изписах четири деца и веднага приехме нови четири. Тази сутрин изписах три и на секундата приехме нови три. Повечето са с бактериални пневмонии или с вирусни инфекции с гадене и повръщане. Децата са малки и се заразяват бързо едно от друго."

Формулата на успеха: Голямо сърце и екипна работа

Да спасиш едно отделение е огромна отговорност, но д-р Моде вярва, че тайната е в колектива, в екипната работа, внимателното изслушване на другия - все едно дали е лекар, или медицинска сестра.
„Медицинските сестри тук са с дълъг стаж, познават повечето деца в района от години. Аз не обичам да управлявам сам - обсъждам всеки случай с тях. Когато се работи в екип, работата не тежи и нещата се случват с лекота".
"Докторе, Вие изглеждате щастлив тук?", питам го и получавам светкавичен категоричен отговор: "Да!"

Младият лекар не пести суперлативи и за мениджмънта

на лечебното заведение:„Директорката на болницата има много добри качества на управител, но по-важното е, че има огромно сърце. Когато срещнеш такова разбиране, се работи много лесно." Поне веднъж седмично в отделението идва и д-р Хамза Велиев, който работи в Каварна като детски лекар около 50 години, а преди няколко години ръководеше и общинската болница. "Обичам да разговарям с него", казва младият му колега.

С хора като д-р Белло Денге Моде бъдещето на болницата в Каварна изглежда не просто спасено, а и в сигурни, грижовни ръце. Факт, който идва, за да напомни колко важни са за хората от малките населени места общинските болници.