Позиция

ББА за реформа, но след задълбочен анализ

13-08-2026 13:31

Предложената от МЗ реорганизация поставя въпроси, на които липсват убедителни отговори, казват от Българската болнична асоциация

ББА за реформа, но след задълбочен анализ

Clinica.bg

press@clinica.bg

Министерството на здравеопазването (МЗ) излезе с няколко идеи за административна реорганизация в последните дни – преминаване на РЗИ от сабостоятелни структури в отдели на ведомството, Центърът за асистирана репродукция да е под шапката на НЗОК и други. Със свое становище излязоха от Българската болнична асоциация. Публикуваме го без промяна.

Българска болнична асоциация подкрепя необходимостта от реформи в здравната система, когато те са основани на задълбочен анализ, ясни цели и доказуем обществен ефект. Здравеопазването безспорно се нуждае от по-висока ефективност, по-добра координация между институциите, дигитализация и намаляване на административната тежест.

Именно затова считаме, че всяка промяна

следва да бъде внимателно подготвена, прозрачно аргументирана и обсъдена с всички заинтересовани страни. Предложената от Министерството на здравеопазването административна реорганизация поставя редица въпроси, на които към момента липсват убедителни отговори. Не е представена оценка на въздействието, липсват ясни разчети за очакваните резултати, както и конкретен анализ как предлаганите структурни промени ще подобрят достъпа на пациентите до здравни услуги, ще повишат качеството на контрола или ще оптимизират работата на системата.

Същевременно не е ясно и какви реални

финансови икономии се очакват и по какъв начин те ще бъдат постигнати. Предложенията засягат структури с ключово значение за функционирането на здравната система – регионалните здравни инспекции, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Центъра за асистирана репродукция, както и организацията на спешната медицинска помощ. Това са институции, които ежедневно осигуряват контрол, административно обслужване, лекарствена политика, превенция и достъп на пациентите до жизненоважни услуги. Подобни промени следва да бъдат предприемани само когато е доказано, че новият модел ще работи по-добре от съществуващия, а не само защото предвижда административно преструктуриране.

Особено сериозно притеснение буди заложената

тенденция към централизация на функции, които днес се изпълняват в непосредствена близост до гражданите и лечебните заведения. Регионалният капацитет е необходим елемент от управлението на общественото здраве. При кризи, епидемии, бедствия или необходимост от бързи организационни решения именно местните структури осигуряват своевременна реакция и координация. Всяка промяна, която ограничава тяхната оперативна самостоятелност, следва да бъде изключително внимателно анализирана.

Същевременно Българската болнична асоциация

не оспорва необходимостта от оптимизиране на административните процеси. Напротив – убедени сме, че има значителен потенциал за подобряване на ефективността чрез споделени административни услуги, пълна дигитализация на процесите, интегриране на информационните системи и премахване на дублиращи се функции. Именно тези мерки могат да доведат до устойчиво намаляване на разходите, без да се създава риск за функционирането на вече изградени и работещи механизми.

Не по-малко тревожно е, че толкова съществени

промени се обсъждат без да е представен цялостен функционален анализ и без широк професионален дебат. Реформа, която засяга функционирането на цялата здравна система, не следва да бъде възприемана единствено като административно упражнение. Необходимо е да бъдат чути лечебните заведения, професионалните организации, пациентските сдружения и всички институции, които ежедневно работят с тези структури. Само така могат да бъдат идентифицирани потенциалните рискове и да се избегнат решения, които впоследствие трудно биха могли да бъдат коригирани.

Българска болнична асоциация счита, че всяка

реформа в нашия сектор трябва да бъде подчинена на един основен принцип – да подобрява обслужването на пациентите и да укрепва устойчивостта на здравната система. Съответно - административната оптимизация да не е самоцел, а да се прецени дали ще води до по-бързи процеси, по-добра координация, по-ефективен контрол и по-лесен достъп до здравни услуги.

Призоваваме Министерството на здравеопазването

преди предприемането на подобни структурни промени да представи пълна оценка на въздействието, конкретни индикатори за очакваните резултати и разчет за ефекта върху системата, както и да проведе обществено и експертно обсъждане. Само по този начин може да бъде постигнат необходимият баланс между модернизацията на администрацията, стабилността на здравната система и интереса на българските пациенти.

Още по темата