Столичната община възрази за сестрите в градините

Над половината от работещите в тях са над 62 години, твърдението, че няма кадрови проблем, не отговаря на фактите, се казва в становище

В писмо от 29 юни 2026 г. д-р Ивиан Бенишев, 

заместник-министър на здравеопазването, ни уведомява, че: „Педагогът, независимо че е преминал обучението по чл. 14, ал. 5 от Наредба № 26, не придобива качеството на медицински специалист и не може да изпълнява дейностите, за които се изисква медицинска квалификация. Поради това назначаването на педагог при условията на чл. 14, ал. 5 от Наредба № 26 не представлява заместване на медицински специалист, а осигуряване на допълнителен персонал за организацията на грижата за децата в яслената група."

През последните години Столична община 

многократно е искала становище от Министерството на здравеопазването по отношение на прилагането на цитирания текст. Отговорите, които сме получавали, често си противоречат в зависимост от текущия ръководител на ведомството. Самият факт, че постоянно се налага да искаме тълкуване на посочените текстове, ясно показва, че същите се нуждаят най-малко от прецизиране. Препоръчваме на министъра на здравеопазването да се запознае също със становищата на Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация, които подкрепят идеята грижата за най-малките деца да бъде организирана от различни специалисти. Столична община ги изпрати заедно с последното си писмо към министерството.

Важно е министърът да обърне внимание 

и на възрастовата структура на персонала. От 713 медицински сестри в детските градини 375 са над 62-годишна възраст – повече от 52% от всички специалисти, а 175 от тях са над 70 години. И не на последно място, настояваме министърът да се запознае с организацията на яслената грижа във всички страни от ЕС. Столична община вече е изпратила на министъра на здравеопазването информация и по този въпрос.

Необходимо е също да бъдат припомнени

историческите причини за създаването на яслите в този вид през 1950 г. През първите десетилетия те функционират като строго изолационни и медицински структури поради високите нива на специфични здравни рискове – епидемии, инфекциозни заболявания, липса на съвременни антибиотици и ваксини. Медицинската практика тогава е изисквала тежки процедури като кварцово облъчване и профилирано медицинско закаляване. 

Част от тези процедури са отпаднали, 

а останалите дейности са вменени на личните лекари, с които Столична община също проведе разговори. Не приемаме становището на министъра, че въпреки становищата на всички лекарски асоциации, на университети и работодателски организации, система, създадена преди 80 години и до момента нереорганизирана, отчитайки всички изброени фактори, трябва да остане такава, защото „винаги си е била такава".

Очакваме да получим мотиви за това становище,

които да оборват предложенията ни и да бъдат подкрепени с данни и анализи. Българската система остава единствената в Европа, в която вместо експерти по ранно детско развитие все още има изискване две медицински сестри да работят във всяка яслена група.

Недостиг на медицински сестри съществува

 във всички области на образователната и здравната системи и ще продължи да се задълбочава поради липсата на кадри, липсата на интерес към специалността и острата нужда от специализиран персонал в болничната помощ. Столична община ще продължи да настоява за промени, които отговарят на съвременните нужди на децата, семействата и системата за ранно детско развитие, и очаква отговорен и основан на данни и анализи дебат по темата.