Откриват нов път към по-мощни mRNA лекарства

Нова РНК модификация ускорява синтеза на протеини и позволява по-ниски дози лекарства, предаде Еuronews

Изследването, публикувано в Nature

се фокусира върху естествено срещаща се РНК модификация, наречена N4-ацетилцитидин или ac4C. Днес водещата mRNA платформа разчита на различна модификация, N1-метилпсевдоуридин или m1Ψ - технологията, използвана в mRNA ваксините срещу КОВИД-19 и сега се изучава за други медицински приложения.

Екипът тества двата подхода в култивирани

човешки дендритни клетки и миши чернодробни клетки. „Нашите резултати показват, че ac4C кара клетките да произвеждат повече терапевтични протеини за борба с болестите, отколкото стандартната за индустрията mRNA платформа. Това може евентуално да доведе до по-ефективни лекарства, които изискват по-малки дози", казва Бин Ву, доцент по биофизика и биофизична химия в Медицинския факултет на университета "Джонс Хопкинс".

Известни са повече от 170 модификации

на РНК, но само малка част от тях са изследвани за терапевтични цели на мРНК, казва Ву. ac4C може да подобри транслацията на мРНК, като по този начин има потенциал да ускори и изгради протеини. Вътре в клетките рибозомите се движат по нишките на мРНК, четейки генетичните инструкции и сглобявайки протеини. Екипът на Джонс Хопкинс установи, че рибозомите, движещи се по ac4C-модифицирана мРНК, се движат почти два пъти по-бързо от тези, работещи по m1Ψ-модифицирана мРНК.

Разликата може да наподобява проблем с трафика

казват учените. „Нашите изображения разкриха, че рибозомите се движат почти два пъти по-бързо по ac4C-модифицираната мРНК, предотвратявайки рибозомното задръстване, с което можем да се сблъскаме със стандартната за индустрията мРНК платформа", обяснява Ву.

Това би могло да има значителни последици

за индустрията на мРНК, ако откритието се потвърди в по-нататъшни изследвания. Едно от предимствата на технологията на мРНК е способността ѝ да инструктира клетките временно да произвеждат определен протеин. Но количеството произведен протеин може да бъде от решаващо значение за това дали терапията работи ефективно. Ако изследователите успеят да накарат клетките да произвеждат повече протеин от същото количество иРНК, бъдещите терапии биха могли да постигнат желаните ефекти с по-малки дози. Това би могло да има значение в нарастващия процес на разработване на иРНК, включително ваксини, насочени към инфекциозни заболявания, и експериментални терапии, предназначени да стимулират имунната система срещу рак или да променят имунните отговори при автоимунни заболявания.

Засега ac4C остава експериментален

но ако молекулярното „задръстване", идентифицирано от изследователите, се окаже смислено ограничение на днешните иРНК платформи – и ако ac4C може да го преодолее безопасно в живите организми – откритието може да се превърне във важна част от надпреварата за изграждане на следващото поколение иРНК лекарства.