За нископлатените клинични пътеки увеличението от 10% е малко, казва д-р Неделчо Тотев
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Надзорният съвет на НЗОК одобри преди дни проекта на нов национален рамков договор (НРД), днес той беше подписан в Министерството на здравеопазването. Едно от най-дългоочакваните новини бе увеличението на цените на клиничните пътеки. Установено е те да бъдат повишени с 10 на сто. Удовлетворяват ли тези проценти, какви бяха очакванията на общинските болници, кои от тях не се оправдаха, как те ще се справят занапред. Това попитахме д-р Неделчо Тотев. Той е председател на Националното сдружение на общинските болници в България и управител на МБАЛ-Чирпан.
Увеличението на цените на клиничните пътеки (КП), за нас, общинските болници, не е удовлетворително. По този въпрос имахме среща с Българския лекарски съюз преди да се отиде окончателно на преговорите по НРД.
На преговарящите от страна на съюза
представихме разчети, които даваха основание да се настоява за по-високи цени. Какво се е случило обаче в самия преговорен процес, може да каже самият БЛС. Стигна се до това, което съборът делегира на преговарящите, а имено, да не подписват повишаване на цените на КП по-ниско от 10 процента. За недооценените, нескоплатени пътеки обаче, увеличението е малко.
При сегашна цена 400 евро, 40 евро
няма да подпомогне нещата кой знае колко много. При 5000 евро КП 10% вече са нещо коренно различно. Така стоят нещата за нас, общинските болници, макар и някои да си мислят, че ние сме все недоволни. Колегите от сдружението за пореден път за разочаровани и отчаяни от очертаващата се перспектива.
Това, от наша страна, изисква да поискаме
спешна среща с МЗ, за да запознае управляващите там със състоянието ни в детайли. Ако там решат, че става дума за едни болници, които могат да бъдат заменени от други такива, ще е по-добре да си ходим. В тази агония не се живее. Тези от нас, от нашите болници, които останат, ще вегетират. В огромната ни част кадровият проблем ни зашлевява по един огромен шамар, който ни изкарва съвсем от крехкото равновесие, в което бяхме до преди няколко месеца.
Няма по-тежко нещо за един управител
на общинска болница в последните 7-8 години от това сутрин да види на бюрото си поредните заявления за напускане на хора. И то от хора, давали години наред от себе си, достигнали фаза от живота си, в която искат да са достойно оценени, което заслужават, но управителят няма как да го направи, защото те самите не могат да заработят достатъчно средства, за да им бъдат увеличени заплатите.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм