Грешките в системата явно устройват някого

Доайенът на МБАЛ–Каварна д-р Хамза Велиев за пороците на клиничните пътеки, липсата на превенция и срива в здравеопазването

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

– Системата, която функционира у нас в момента, е заимствана от три несродни държави и сега грешките трудно могат да бъдат коригирани. А може би тези грешки се виждат, но явно устройват някого.

– Кои са според Вас тези грешки?

– Преди всичко, под думата „лекар" се разбира човек, който лекува, поради което основната тежест се насочва към лечението, а почти не се обръща внимание на профилактиката и превенцията. В момента те са оставени единствено на семейните лекари. В длъжностната характеристика на българския личен лекар обаче има неточност. Например в Англия семейният лекар е на разположение на пациентите си 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата; познава добре битовите условия, в които те живеят, психологията в семейната им среда и рисковете на работното място на всеки от пациентската си листа. У нас не е така и всеки знае какво е положението – в почивните дни всеки заболял се насочва към Спешна помощ.
Освен това у нас липсват ясни критерии за контрол на превантивната дейност и тя не се извършва в пълен обем.

На второ място: в болничната помощ бяха въведени клиничните пътеки. Това е добре, тъй като при всеки пациент се спазват стандартите за диагностика и лечение на съответното заболяване. У нас обаче тази система се задържа прекалено дълго – близо 30 години, а отдавна трябваше да се премине към следващото ниво: диагностично свързаните групи. Явно сегашното статукво работи в полза на някои среди и те възпрепятстват тази следваща крачка.

Днес у нас се плаща за преминал пациент, а не за превенция на заболяванията или за излекуван пациент. Логично е хоспитализациите да се увеличават, а това изкривява статистиката и накрая излиза, че българите сме най-болната нация.

Друг недостатък е, че по клинична пътека в болницата се лекува само острата фаза на заболяването. В някои случаи пациентът бива изписан излекуван, но има ситуации, в които той се нуждае (или самото заболяване изисква) от продължаващо лечение или рехабилитация, за да се възстанови напълно и да се върне на работа. В българската здравна система тези звена не са достатъчно застъпени, поради което такъв пациент се инвалидизира и не може да дава своя принос в икономиката. С други думи, вместо парите за здравеопазване да се разпределят 40% за профилактика и превенция, 40% за лечение и 20% за продължаващо лечение и рехабилитация, те са в съотношение 20% – 70% – 10%.

От години у нас се води негласна политика на закриване на работещи структури, каквито са общинските болници. От друга страна, се наблюдава срамен ръст на частните болници в големите градове. Тези лечебни заведения изсмукват персонала от държавните и общинските болници, а в същото време се финансират от НЗОК. В други държави това е недопустимо.

Не по-малък проблем е агресивното навлизане на хранителни добавки на аптечния пазар и представянето им едва ли не като лечебни средства. В практиката си ползвам четири езика и виждам, че в чужбина хранителните добавки не се рекламират толкова натрапчиво.

Според мен здравеопазването ни ще изпадне в най-дълбока криза, когато безотговорно се затворят общинските болници. Тогава ще се обезлюдят и малките градове, както вече обезлюдяха селата. Ще направя една проста сметка: когато през 1976 г. дойдох в Каварна, годишно имаше по 350 до 400 деца до 1-годишна възраст. През 2026 г. те са едва 80! Това означава над 3,5 пъти по-малко ученици, над 3,5 пъти по-малко работници. Каква икономика ще имаме тогава? Числата са съвсем красноречиви за посоката, в която сме се устремили.

- Защо според Вас се раждат по-малко деца?

- Причините са много и не са само в системата на здравеопазването. Младите вече раждат късно или не раждат - всичко е прекалено скъпо. Да, има различни помощи, данъчни облекчения, но явно те не са достатъчни за отглеждането на дете... Ще отворя една скоба. Понеже съм лекар и съм свикнал денонощно да бъда на разположение на пациентите си, винаги гледам да имам добър, сигурен и изправен автомобил. Имах един, Сузуки, продадох го. Тогава му взех 900 лева. Съвсем скоро след това ни се роди внук, решихме да му подарим количката. Тя струваше 1500 лева! В наши дни памперси, детски храни, дрешки и прочее са много скъпи. От една страна декларираме, че искаме деца, а от друга се прави всичко възможно те да не се раждат.

- Защо младите лекари избягват малките болници?

- Защото Касата определя шест клинични пътеки за тази болница, от които бронхиолит за пет дена, пневмония за седем. Другите са по-леки - фебрилно състояние, гадене, повръщане, алергични реакции и т.н. за по три дни. И един лекар специалист, който иска да се развива, не може. В университета е учил да кажем 100 заболявания, учил е съвременни методи на лечение и така нататък, а тук трябва да лекува няколко заболявания. Останалите се поемат от големите болници. Кой млад човек би искал да деградира и да забрави наученото? Младият лекар търси място, където да разпери криле и да се развива – затова той бързо взема специалност и търси голяма болница с повече възможности за кариерно и професионално израстване, със съвременни условия на труд и добро заплащане. Или просто заминава за Запада.