Психично болните често остават незабелязани

При актуалния начин на финансиране не е достатъчна само силната воля и компетентността на ръководните кадри, казва д-р Северина Василева

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

- Заставайки на тази позиция най-голямото предизвикателство, което срещнах, беше свързано с кадровия дефицит. Целият административен екип работихме много активно за привличане на нови кадри, имахме участия в кариерни борси, презентирахме ЦПЗ Добрич в медицински учебни заведения. През 2025г. нашето лечебно заведение получи отлична акредитационна оценка и вече предлага повече възможности за обучение – редом с възможността за специализация на лекари по психиатрия и във връзка с откриването на колежа за медицински сестри в гр. Добрич вече можем да участваме в клиничното обучението на студенти по специалност „ Медицинска сестра", а нашите кадри с това образование могат да специализират „Психиатрични здравни грижи".

- На 10 октомври е Световният ден на психичното здраве. Около датата доста се говори и пише за психичното здраве, диагностика, лечение, рехабилитация, последващи грижи и прочее, цитират се различни шокиращи статистики. Каква е грижата за психично болните в останалите 364 дни на годината у нас?

- Непрестанна - стационарната психиатрична помощ е достъпна денонощно, като разбира се приоритизират спешните състояния; законовите уредби в страната регламентират задължителните и принудителни начини за лечение на психично болни лица. Дейността на ЦПЗ Добрич е свързана с лечение, диагностика и рехабилитация на целия спектър психични заболявания в амбулатория, остри и подостри стационарни условия, включва психо-социална рехабилитация, диспансерно наблюдение, социална подкрепа и консултации.

- Какъв е бюджетът на Центъра за психично здраве в Добрич?

- ЦПЗ-тата в страна са регистрирани като търговки дружества, но на практика основният източник на финансиране е Наредба №3/2019 г. на база извършената медицинска дейност. Стойността на леглоден за денонощната стационарна грижа от мултимодален екип е едва 47,04 евро.

- За какво стигат тези пари, за да бъде достойна грижата за пациентите на Центъра?

- В гореспоменатата сума се включват лекарства, лабораторни и други изследвания, включително външна консултативна дейност, заплати и осигуровки на персонал, режийни разходи (електричество, водоснабдяване, отопление, видеонаблюдение), поддръжка на материалната база и други. Числото е красноречиво само по себе си.

- Необходима ли е промяна на финансирането на дейностите по диагностика и лечение на психично болните у нас?

- Да, категорично. ЦПЗ-тата и психиатричните клиники в страната сме единодушни в мнението си, че за адекватно функциониране на психиатричните структури минималната сума би била 67 евро.

- В каква посока да бъде тази промяна?

- В посока цялостна и единна стратегия за развитието на психичното здраве, подобряване на финансирането в болничната помощ, разкриване на социални услуги.

- От кого зависи такава промяна?

- Такъв тип мащабни и значими реформи са в компетенцията най-вече на Министерството на здравеопазването.

- Колко души преминават годишно през Центъра?

- За 2025 г. преминалите болни в ЦПЗ Добрич са 2870, а за деветмесечието на настоящата година - 1983, предимно от област Добрич - от всички общини - Балчик, Каварна, Генерал Тошево, Шабла, Тервел, Крушари и селата. В по-малък процент преминават и пациенти от област Силистра и Варна.
Към ЦПЗ Добрич функционира социална услуга – „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания", която е с капацитет 30 места; Метадоновата програма с капацитет 50 места, и Психо-рехабилитационна програма за хора със зависимости, обхващаща 20 души.

- С малкото пари успявате ли да полагате грижите, необходими за пациентите?

- Общият брой на заетите длъжности е 92 души, като на този етап сме задоволително обезпечени с кадри и успяваме да отговорим на нуждите на пациентите и близките им. Можем да се похвалим и с нарастващ интерес от страна на специализиращи лекари. Осигуряването на квалифицирани кадри обаче не е единичен акт, а дълъг процес, залагащ на гъвкави решения и стремеж за подобряване условията на труд и възнаграждение. При актуалния начин на финансиране не е достатъчна единствено силната воля и компетентността на ръководните кадри в лечебните заведения.

- А достатъчни ли са възнагражденията на персонала?

- Въпросът Ви автоматично ни връща към темата за финансирането на ЦПЗ-тата и психиатричните клиники по Наредба №3/2019 г. - жизнено необходимо е актуализиране заплащането на дейността ни. Работата в психиатрична структура изисква много специфични знания и умения, добиването на които е въпрос на много усилия и труд. Не е за подценяване и високото ниво на психично натоварване, както и рисковете от прояви на агресия спрямо медицинските екипи. Възможност за по-добро възнаграждение би помогнало за привличане и задържане на кадри, би повишило мотивацията и усещането за удовлетвореност у работещите.

- От СЗО в навечерието на 10 октомври т.г. призовават да се преминава от психиатрични институции за дългосрочен престой към общностно ориентирани грижи за психично здраве. Тоест говорим за деинституционализация, но тя изисква внимателно планирана промяна във финансирането, услугите и подкрепата. Според Вас как върви този процес у нас?

- Подходът е хуманен и съобразен с европейските директиви, но осъществяването изисква силна и последователна социална подкрепа, а както вече споменах, този тип услуги към момента са крайно недостатъчни в страната.

- По данни на НЦОЗА за първото шестмесечие на тази година най-продължителен среден престой има в държавните психиатрични болници (близо 52 дни) и в центровете за психично здраве (23 дни). Това са и лечебните заведения с много висок процент на използваемост на леглата. Проведените леглодни в психиатрични болници през 2024 г. са 524 897, като от тях само 113 265 са за дългосрочни грижи. Всичко това означава ли, че след лечение на острата фаза психично болните са оставени сами да се оправят?

- Не точно. След болничната фаза психиатричната грижа може и следва да продължи в амбулаторни условия. За съжаление част от нашите болни нямат усещането за болест, съответно трудно се придържат към прием на предписаните медикаменти. В идеалния случай имат близки, които успешно ги подкрепят и насърчават да посещават амбулаторния си психиатър.

- Пак се връщам към СЗО. Мотото за Световния ден на психичното здраве на 10 октомври 2026 година е Lived experiences heard: real voices, real change („Чути споделени преживявания: истински гласове, реална промяна"). За каква реална промяна става въпрос?

- Възможност да използваме личния опит на хора, преживели дадено психично страдание, за подобряване на психиатричната грижа не само в болничната помощ, но и в общността. Такъв личен опит би помогнал за по-добро разбиране на интимните преживявания на боледуващия и надеждно би ни насочил в посока подобряване на индивидуалния лечебен подход. Тазгодишната тема акцентира върху стремежа за деинституционализиране, правата на психично болните, противодейства на стигмата. Не просто чуване, а вслушване и истинско разбиране по пътя към адаптивно подобряване грижите за психично болните при по-ясно разбиране на индивидуалните им нужди, страхове и опасения.

- От СЗО казват, че "Световният ден на психичното здраве е възможност за смислено взаимодействие с хора с житейски опит (PWLE) на психични заболявания и за признаване на техните знания като жизненоважна форма на експертиза. Тазгодишната кампания призовава техните гласове да оформят политиките, услугите и решенията, които засягат живота им". В България някой заслушва ли се в гласа на тези хора, след като, очевидно, гласът на специалистите не се чува?

- За съжаление, въпросът Ви е риторичен. Психично болните често остават незабелязани в системата на здравеопазването и неглижирани в обществото ни, докато не се стигне до инцидент. Остарелите разбирания за третиране на ментално болни хора диктуват изолация, извеждане от социума, ограничаване, докато съвременните научни схващания са насочени към рехабилитация, интеграция, ресоциализация, а всичко това преминава през дълбоко разбиране и познаване естеството на душевните болести. Именно личните им преживявания могат да бъдат ценен източник на опит и идеи.