Тежката хирургия изисква опита на различни специалисти

Изкуственият интелект може да подпомага хирурзите, но все още не може да ги замени, казва професор Никола Владов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

-Водени от мотото на събитието "Хирургия без граници: Знание, иновации, бъдеще" определихме и основния фокус - сложната хирургия, мултидисциплинарните подходи и подготовката на поколението, което идва след нас. Искаме да поставим в центъра работата на екипите, които поемат тежките случаи. Особено в онкологичната хирургия операцията е част от цялостното лечение, а решенията изискват общата преценка на специалисти от различни области. Затова ще обсъждаме както самите хирургични интервенции, така и взаимодействието между хирурзи, гастроентеролози, онколози, анестезиолози и реаниматори.

Българското хирургическо дружество обединява хирурзи от различни направления и програмата отразява това. Ще бъдат застъпени хепатопанкреатобилиарната и колоректалната хирургия, хирургията на горния гастроинтестинален тракт, както и спешната хирургия. Важен акцент ще бъдат минимално инвазивните и роботизираните подходи и тяхното място при сложните операции. Другата водеща тема е обучението. Ще обърнем сериозно внимание на симулацията и изкуствения интелект, но и на това как предаваме хирургичния опит. За младите колеги е важно да усвоят не само техниката на една операция, а и преценката кога да я предприемат, как да я планират и кога да потърсят опита на друг специалист. Именно тази връзка между сложната хирургия, екипната работа и обучението ще отличава конгреса. Защото следващото поколение трябва да бъде подготвено да поеме най-трудните случаи.

-Да започнем с трансплантологията - къде сме ние спрямо балканските страни?

- Когато се говори за хирургия, вниманието често се насочва към трансплантациите. Те имат своето важно място, разбира се, на този конгрес ще има отделна сесия за трансплантациите - организирана съвместно с Дружеството по трансплантология и с участието на представители от всички балкански страни. За състоянието на българската трансплантология сме говорили многократно. Не бих искал, продължавайки тази тема, да изместим фокуса на конгреса. Както вече казах, трансплантациите ще имат своето място в програмата, но основните акценти този път са други – сложната хирургия, мултидисциплинарните подходи, новите технологии и подготовката на младите хирурзи.

На откриването проф. Силвия Илиева от Софийския университет ще изнесе лекция за изкуствения интелект и медицината. Предвидили сме и заседания за млади хирурзи във всички дялове на специалността. Ще обсъждаме минимално инвазивната и роботизираната хирургия, тежките оперативни интервенции и мултидисциплинарния подход при тяхното планиране и провеждане. Този акцент е важен, защото в хирургията приемствеността има решаващо значение. Имаме силно поколение млади доценти и професори, които постигат сериозни резултати както в минимално инвазивната, така и в голямата хирургия, стъпвайки върху опита и школите, изградени от нашите учители. Конгресът ще даде възможност да представят постиженията си и да ги обсъдят с утвърдените специалисти. Именно в този обмен между поколенията се изграждат хирурзите, подготвени да поемат най-сложните случаи.

-Трансплантационната хирургия ли е тай-тежкия дял от хирургията?

– В нея има важно ново направление – приложението ѝ в онкологията. Трансплантации се извършват при все повече пациенти с онкологични заболявания, включително с хепатоцелуларен карцином, холангиоцелуларен карцином и чернодробни метастази от колоректален карцином. При тези заболявания трансплантацията е възможност за лечение в строго подбрани случаи и при спазване на конкретни показания. Във ВМА също имаме известен опит в онкотрансплантационната хирургия, но малкият брой донори ограничава по-бързото развитие на това направление.  Разширяването на хирургичните възможности за лечение на онкологични заболявания се отразява и в показанията за роботизираната хирургия.

-Безспорно, трансплантационната хирургия у нас е на ниво, но на какво ниво е посттрансплантационната грижа? Има ли достатъчно кадри, които знаят как да наблюдават тези пациенти?

ВМА е утвърдена школа в трансплантологията и разполага с подготвени специалисти за всички етапи на този процес – от оценката и подготовката на пациента през операцията и следоперативните грижи до дългосрочното проследяване. Зад това стои мултидисциплинарен екип с натрупан опит и ясна организация на работата. Затова мога категорично да кажа, че във ВМА посттрансплантационната грижа е обезпечена и пациентите не са оставени сами след изписването.

Българските хирурзи остават ангажирани с грижата за своите пациенти и след операцията. Големите специализирани центрове действително са съсредоточени в няколко града, но това е практика и в други страни. Сложните интервенции изискват подготвени екипи, натрупан опит и възможности за продължително проследяване. Съсредоточаването на тази дейност в утвърдени центрове позволява да се осигури цялостна грижа – от хирургичното лечение до дългосрочното наблюдение на пациента.

– Тези млади последователи, за които споменахме по-рано в разговора, със сигурност вече са насочили вниманието си към изкуствения интелект. Може ли обаче той да подведе хирурзите? И възможно ли е да ги направи излишни?

– На този етап изкуственият интелект не може да подведе хирурзите. Ние все още сме незаменими. Той може да ни подпомага при интерпретацията на образите от диагностичните изследвания, при симулациите с 3D модели, при прецизирането на показанията за различните операции и в управлението на следоперативните грижи. Той може да бъде наш помощник, но все още не може да ни замени. Това е не само моето становище, но и позицията на световната хирургична общност.

- Вие използвате отдавна роботизираната хирургия, България бе една от първите, след Турция, страни на Балканите, която я въведе. Роботът обаче застрахован ли е от грешки?

– Да, роботизираната хирургия има вече дългогодишна история у нас. Началото беше поставено в Плевен от професор Григор Горчев, а днес тя се прилага в редица болници – университетски и частни. ВМА разви тази дейност изключително бързо и успешно. За кратко време постигнахме резултати, съпоставими със световните постижения в областта. Вече разполагаме с две роботизирани системи, с които работят множество обучени и сертифицирани екипи. Операциите се извършват по интензивен график. Зад това стоят сериозна подготовка, добра организация и натрупаният опит в сложната хирургия. Що се отнася до грешките, никой не е застрахован от тях. Роботизираната хирургия позволява изключителна прецизност, но изисква стриктно спазване на правилата. Не можем да се ръководим единствено от личния си опит. От решаващо значение са правилният подбор на пациентите и спазването на показанията за роботизирана операция. Когато тези условия са изпълнени, рискът от грешки се свежда до минимум.

- След като имаме добре развита медицина, хирургия и лекарите ни не отстъпват на европейските, имаме ли капацитет да развиваме медицински туризъм?

– Да, имаме капацитет да развиваме медицински туризъм. В България има болнични структури с подготвени специалисти, съвременно оборудване и възможности да предлагат лечение на високо ниво. За да се използва по-пълно този потенциал, е необходимо възможностите им да бъдат по-добре представени пред международната аудитория.

- За тези близо 20 години, каква равносметка бихте си дал – какво успяхте да направите от планираното и какво не успяхме?

– Когато започнах работа във ВМА преди повече от две десетилетия, лапароскопската хирургия се прилагаше в сравнително малко центрове. Днес тя е широко застъпена в хирургичната практика у нас. Това само по себе си показва колко се е развила българската хирургия. През последните 30 години хирургията в световен мащаб постигна огромен напредък, особено в лечението на тежките заболявания на черния дроб и панкреаса и в развитието на минимално инвазивните подходи. Българската хирургия участва активно в този процес – въвеждаме съвременните методи, развиваме ги и постигаме сериозни резултати. Какво още искам да се случи? Да има повече донори, за да можем да спасяваме повече пациенти и да бъдем съпоставими с европейските страни с развита трансплантационна хирургия. За мен и за ВМА трансплантациите са кауза, която развиваме близо 20 години. Имаме подготвените екипи и опита. Искам повече хора да получат шанс за живот.