Без пазарен принцип в здравеопазването

У нас има прекалено много болници и всички те работят с финансиране от НЗОК, казва Атанас Кацарчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Не го подкрепихме поради три елемента. Първият е чисто житейски – МРЗ не е достатъчна, за да преживее човек един месец с чистата сума, която получава. Това е един вид експлоатация на труда. Освен това, издръжката на живот е заменена с инфлацията по отношение на малката потребителска кошница, а това не съвпада с Кодекса на труда член 244, приет при последното изменение на алинея 2. Там се казва, че първият критерии е издръжката на живот и покупателната сила. В случая това се заменя с някакъв процент при положение, че трябва да е абсолютната сума. При така предлаганата формула МРЗ все повече ще се отдалечева от издръжката на живот. Ако с един и същ процент се увеличава дадена малка сума естествено е, че тя ще нараства все по-малко в сравнение с голямата сума за издръжка на живот. По този начин тя ще става все по-малка като дял от същата тази издръжка на живот. Работещите бедни в държавата се увеличават с всяка следваща година. Задълчова се и доходното неравенство, за което имаме забележки от Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и Международния валутен фонд. Говорим, че имаме недостиг на кадри, но няма как да накараш хората да работят при тези обостятелства. Говорим за конвергенция, т.е. сближаване на доходите в България със средноевропейските, но това няма как да се получи та дори само и за това, че предлаганата МРЗ за догодина е по-малка по покупателни възможности от тази днес. И съвсем не на последно място, ползваните данни за образуването на МРЗ са от преди две и половина година, тъй като така постъпват и се обобщават от националната статистика. Цените обаче не са от преди две години и половина.

- Какво може да се направи?

- За догодина формула няма. Тази, която мина на Съвета за тристранно сътрудничество е за 2028 година. За 2027-ма остава определянето й от Министерския съвет. И тъй като вече сме в бюджетна процедура, би трябвало да има заседание на Съвета за тристранно сътрудничество за размера на МРЗ, която кабинетът трябва да предложи. Очакваме да ни поканят. Тук искам да отбележа, че напрежението, като цяло, в обществото расте. Това виждам и от нашите членове. Убеден съм, че нито на правителството, нито на обществото са ни необходими вълнения, каквито вече преживяхме неведнъж в последните години. Ето защо е добре хората да получат адекватна грижа, защото в противен случай неминуемо ще се стигне до някакво напрежение, ако не сега, то следващата година, когато дойдат сметките. Затова ние, от КТ „Подкрепа" се опитваме да накараме правителството да се вслуша в гласа на народа.

- В много сектори, включително и в здравеопазването, дефицитът на кадри е огромен. Същевременно, вече има и внос на неквалифицирана и нископлатена работна ръка. Това не благоприятства ли задържането на нивата на възнагражденията и най-вече отново на минималната работна заплата?

- Имаме теоретици, за които това е добре, но нямаме ли хора, нямаме и бизнес, както и развитие във всяка сфера. Това не бива да се забравя. Миграцията и вносът на работна ръка следва да са въпроси на държавна политика. Българите не искат да работят заради ниските възнаграждения и заминават, но не това е начинът за запълването на секторите с работна ръка. Миграцията не е решение.

- Какво е решението?

- Решението е да се осигурят адекватни доходи, достойни възнаграждения, за да са спокойни хората, а не обременени и стресирани. Аз съм от тези, които пътуват с градския транспорт и много рядко виждам усмихнат човек. Обществото, гледано отдолу нагоре е твърде различно от това, което се вижда при гледане отгоре надолу.

- Здравният сектор е оголен от кадри. Така дълго обсъжданите и предлагани промени за повишаване на възнагражденията на младите лекари не се състояха към момента. Защо?

- Проблемът е в самото финансиране на здравната система. От години КТ „Подкрепа" заявява, че трява да се създават т. нар. „защитени болници". В малките населени места няма как да поддържаш лечебно заведение, разчитайки само на цените на клиничните пътеки. Обикновено, това са болници с ниски нива на компетентност, а оттам и цените на КП са ниски. Второто, но съвсем немаловажно е, че у нас има прекалено много болници и всички те работят с финансиране от НЗОК. Прекалено много средства отиват и във фармацевтичния бизнес, както и имаме свръх внос на скъпа апаратура. Всичко това е огромен дял от разходите на касата. Ето защо трябва да се преосмисли цялата система пациент-пари особено за малките населени места, където хората трябва да имат здравни услуги. Пазарният принцип трябва да бъде изваден от здравеопазването. Здравето не е стока и услута. То е жизненоважно право. Ето защо цялата система трябва да бъде преосмислена. За съжаление обаче, лобитата са прекалено силни и това се вижда от черпенето на финансови средства от здравната каса. Болниците – държавни и общински не би трябвало да са търговски дружества. Тяхната работа е да лекуват, а не да трупат печалби. В сектора има още един голям проблем.

- Кой е той?

- Големите пропорции в заплащането от една страна между управленския персонал и собствениците, а от друга – останалите, които работят за нашето здраве и изкарват парите на първите. Да вземем за пример Великобритания, където нещата са устроени така, че в немалко държавни болници заплатите са по-високи, отколкото в частните. При нас, както знаем, имаше предложение заплатите да се включат като определен процент от КП – нещо, което няма да бъде достатъчно и ще навреди на системата, тъй като не навсякъде се работи по пътеки с високи цени. В клиничните пътеки не влизат разходите за амортизация на апаратурата, сградите и т.н. Самото залагане на здравната система по този начин в края на 90-те години беше сбъркано. Отчитам го, защото по онова време, като заместник-министър на финансите, аз и колеги неизбежно работехме по създаването на нова система, различна от тази на Семашко, към създаване на НЗОК и прочие. В крайна сметка стигнахме дотук – недостиг на кадри, лоши здравни услуги, населени места, че и цели региони без достатъчно медицински грижи и липса на дадени специалисти.

- Отдавна се говори за остойностяване на труда в здравеопазването. Преди няколко години Българският лекарски съюз дори се похвали, че създават методика. Защо, в крайна сметка, така и по този така важен въпрос, оставаме само с говоренето?

- Ще се върна към 1997 г., когато правехме консултации по преминаването към новата за времето си, здравноосигурителна система. Още тогава заявявах неведнъж, че държавата трябва да остави 28-те окръжни и специализираните болници, като те бъдат изцяло на държавна издръжка. Това означава да не бъдат притеснявани от липсата на средства. Оттам нататък, ако някой иска да има нещо повече, то да се осигурява в частен фонд и да ползва частни лечебни заведения. Държавата трябваше да гарантира достъпа до здравни услуги и да гарантира, че те са качествени. Въпреки всичко, хубавото на нашето здравеопазване е, че все още имаме бърз достъп до него, т.е. хората не чакат месеци наред, за да бъдат прегледани и оперирани. Много се надявам да не стигнем до положението на пациентите в Западна Европа и САЩ. Нашите специалисти въпреки значителната си възраст, са качествени. Лошото е, че няма кой да ги заместни в системата. Ако държавата не вземе мерки, то в рамките на две-три години същата тази система ще рухне поради начина, по който се управлява.

- Кой са трите най-големи пробойни в системата?

- Това са големите разходи за медикаменти, консумативи и апаратура, каквато имаме струпана в огромни количества в дадени градове, та дори и близки лечебни заведения. Проблем са огромния брой болници. Те никнат като гъби въпреки уверенията на някои политици, че това трябва да бъде спряно. И отново, съвсем немаловажно, е остойностяването и заплащането на труда.