Венците се отдръпват заради пиърсинг и твърда четка

Гингивалните рецесии не се самокоригират, нужна е операция, обяснява пародонтологът д-р Теодора Недялкова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Дефектите на твърдите зъбни тъкани в областта на шийките на зъбите засягат близо 85% от хората и представляват голям проблем за зъболекарите и пациентите, обяснява д-р Теодора Недялкова.  При шиечните кариеси оплакванията са повишена чувствителност, затруднение при миене на зъбите и не на последно място – естетични смущения, тъй като областта на шийката е по-тъмна, уточнява специалистът по пародонтология. „Цервикалните възстановявания (шиечните пломби) са сериозно предизвикателство за денталните лекари, защото тази област адхезивните свойства на материалите са намалени, а и мястото трудно се изолира от слюнка и гингивалнa течност”, признава д-р Неделялкова. 

Дефектите в шиечната област обаче

невинаги се дължат на кариес

Понякога до тях се стига заради неправилно почистване с твърда четка за зъби и прекомерна сила, както и вредни навици – като скърцане или стискане на зъбите. „Тогава отново имаме повишена чувствителност на термични дразнители и сладко в областта. Формата на шийката е променена, но цветът може да е непроменен. И тези цервикални дефекти се лекуват с шиечни обтурации от денталните лекари”, обяснява д-р Недялкова. Но разкрива, че в практиката си често има случаи, когато – независимо дали има или няма  дефект на твърдите зъбни тъкани, венецът е отдръпнат от шийката и част от корена е експониран в устната кухина. „Тогава зъбът или групата зъби изглеждат удължени спрямо съседните. Отново има

силно повишаване на чувствителността към студено и сладко

А по-дългият изглед на зъбите смущават естетиката на цялата усмивка. Това са гингивални рецесии и се лекуват от пародонтолози”, обяснява д-р Недялкова. „Тяхната етиология отново може да е разнообразна. Част от причините са отново неправилна техника и прекомерен натиск при миене на зъбите, ортодонтски аномалии, оклузални неточности, неточни зъбни корони и мостове”, уточнява пародонтологът. И предупреждава – оралният пиърсинг (обеци в областта на езика или устните) често стават причина за отдръпване на венците, тъй като се считат за механичен траваматичен фактор. „Бактериални и вирусни орални лезии също могат да доведат до образуване на гингивалните рецесии”, допълва д-р Неделякова.

Независимо от причината, поради която се е образувало венечното отдръпване, дори и тя да се премахне, нивото на гингивата не се самокоригира, предупреждава специалистът. „Налага се пародонтално лечение, свързано с пластична хирургична корекция в засегнатата област. Пародонтологът премества гингивалните тъкани в липсващата зона,

под стандартна местна анестезия

каквато се поставя за направата и на зъбен кариес. Може да се наложи и вземане на тъкан–присадка, най-често от небцето на пациента, при нужда”, обяснява механизмът д-р Недялкова. „След 3-6 месеца, когато тъканите са вече матурирали и новото ниво на венеца се е установило, може да се премине към поставянето на постоянните корони или пломби, ако се налага”, уточнява тя. И алармира – често денталните лекари, за да намалят свръхчувствителността в областта на шийките на такива зъби, поставят шиечни пломби. Това, за жалост, често пъти задълбочава венечното отдръпване и рядко задоволява естетичните изисквания на пациента, предупреждава д-р Недялкова. „След това, ако пациентът реши да направи венечната корекция, тези пломби често се премахват изцяло”, допълва специалистът.

„Ако и вие имате подобни зъбни проблеми, то вашият лекуващ дентален лекар ще прецени от каква точно процедура се нуждаете и ще ви насочи към пародонтолог при нужда за своеврeменното им коригиране”, обяснява д-р Теодора Недялкова.