Поколенчески проблеми пречат на психиатрията

Преминаването към КП ще премине през период на пилотна оценка, като ще има финансиране и от бюджета, казва проф. Дрозстой Стоянов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Първият голям проблем, който разгледахме беше въвеждането на клинични пътеки в психиатрията, както и въвеждането на модерен и съвременен стандарт по психиатрия. Обсъдихме и очакваните инвестиции за обновяване на психиатричните лечебни заведения и въобще на сектора предвид очакваните средства от Плана за възстановяване и устойчивост. И съвсем не на последно място, разгледахме и състоянието на тези заведения в страната, по региони. Тези поблеми не са нови. Има голяма разсъгласуваност между различните служби, оказващи психиатрична помощ, слаба кохезия между институциите, включително с МТСП. Наблюдава се незадоволителна ефективност както ан административно, така и на юридическо и организационно ниво.

- На какво се дължат тези проблеми? Защо от години се говори за промяна в психичната помощ, но нищо не се довежда докрай?

- Дължат се на токсичната работна атмосфера. Проблемите са поколенчески. В продължение на десетилетия, които са психично болния човек са епохи, съм бил свидетел на какви ли не неща. Например, директорът на болнично заведение за оказване на психична помощ коси ливадата пред сградата. Посетителите питат, дали това е пациент, който се е подобрил. Отговорът на персонала е, че това е директорът, който се е влошил. Същият този човек, да го прости Бог, имаше навика да уволнява и назначава хора, както му дойде.

Представете си разрушени сгради, недоимък, лекари, които в близкото минало трябваше да живеят с 500 – 600 лева месечно и в същото време с началник, за който не се знае в кой момент ще изплиска канчето, ще започне да злоупотребява, да крещи, да малтретира, наказва и уволнява. Една част от това поколение е придобива ненаказано вредни навици. Друга част, само и само да оцелее, се е добрала до дълбоки властови механизми, свързани с невидимата държава. Ето такива хора, в периода 1999 – 2019 г., са определяли дали нещо ще се случи и промени в областта на психичното здраве. Просто, те са се старали да осигурят личния си комфорт и безопасност, да запазя статуквото. Сега те са на по 60 и над 60 години. Естествено е повечето от тях да не са склонни на промени. Те са се формирали в години на криза, налагало се е да потърпкват морални ценности, за да оцеляват, както могат. Това поколение се е научило да изкарва пари по втория начин.

- Нима може да се вземе нещо от психично болните?

- Само ще кажа, правят го чрез клинични изпитвания на лекарство върху пациентите. От това тези хора си докарват втора, че и трета заплата. Така съществуват самите те, техните деца, че и внуците им. Как такива хора да искат промяна?!

- Вече стана ясно, че се предлагат две клинични пътеки в психиатричната помощ. За какви заболявания са те, какво ще бъде финансирането им?

- Те обхаващ най-често срещаната патология, нуждаеща се от настаняване в стационар. Това са психотичните и афективните разстойства, както и техните коморбидности. Предвиждат се съответно 20 и 30 дни престой. Сумите по тях ще зависят от това, което предстои да договорят БЛС и НЗОК за предстоявия Национален рамков договор. Преминаването към евентуални клинични пътеки ще мине пред период на пилотна оценка, който ще е най-малко една година. През това време съществуващите методи на финансиране ще бъдат запазени, като включването и към касата ще бъде доброволно за лечебните заведения. Това означава, че първоначално финансирането ще става паралелно през договори с НЗОК и по съществуващия механизъм от държавния бюджет.

- Какви са очакванията Ви, ще има ли интерес към пилотния проект?

- Личното ми очакване е, че всичко зависи от изхода на преговорите за НРД, които се очертава да се състоят към февруари 2024 година. Ако финансирането е благоприятно и превишава стойността на това чрез т.нар. методика на министерството и по исторически бюджет, някои от болниците ще се включат. Тук въпросът опира и до мениджмънта и отново до поколенческата криза. Там, където директорите са придобили право на пенсия, но не са се пенсионирали, според мен, ще се въздържат. В други здравни заведения, в които има по-млади, по-авангардно мислещи и по-амбициозни ръководители както на ниво отделения и клиники, така и на болници, ще сключат договор с касата.

- Ако повсеместно бъде възприета практиката да се работи по клинични пътеки, как ще се лекуват психично болните, например шизофреници, които нямат здравни осигуровки?

- За тях на болниците ще се плаща така, както сега се заплаща за лечението на здравнонеосигурените в спешната помощ. По предварителни оценки на МЗ от месец ноември, те са между 7 и 8 на сто от настанените в заведенията за психиатрични услуги.

- Факт е, че специализираните болници сега са се превърнали, малко или много, в социални заведения. В тях има хора, пребиваващи години, десетилетия. Какво ще се случи с тях след въвеждането на клиничните пътеки с определен срок за лечение?

- Тези хора ще бъдат приобщени към нов тип социални услуги, най-вероятно резидентни, в домове за медико-социални грижи. В сегашният си вид между 35 и 40 на сто от стационалната психиатрична помощ не е пригодена да работи по клинични пътеки. Да са се обърнат нещата, следва да се промени Законът за здравето. Трябва да отпадне ал.1 от чл. 82, който оставя стационалното психиатрично обсулжване остава извън обхвата на здравното осигуряване. Самите болници също трябва да бъдат преструктурирани. Тяхната дейност, която има характеристики на социална, също трябва да бъде оптимизирана и извесена в рамките на нови структури.

- Как може да се реши въпросът с кадрите?

- Сега заетите с психиатричната помощ, които са родени между 1952 и 1968 година поддържат мантрата, че ако се увеличат заплатите на 2300 лева, например без удръжки, ще се увеличат и кадрите. Според мен, този подход е много опростен, защото не оценява потребностите на хората от лична реализация и професионално развитие, като медицински специалисти, на удовлетворение от полаганите усилия. Ако в условията, в които сега се работи, на стагнация и фрагментация на психиатричните грижи, няма как да се изпита удовлетворение най-малкото, защото липсва елементарна приемственост в грижата за един пациент. Ако се грижиш за него амбулаторно, при постъпването му в болница, никой няма да се консултира с лекуващия го до момента лекар. И обратно, когато бъде изписан от лечебно заведение, въпрос на случайност е той да бъде проследяват в извънболничната помощ от същия доктор, който се е грижел за него преди това. Дори само това разкъсване на процеса, загубата на информация за болния носи неудовлетворение на колегите. За един новозавършил лекар това е изключително фрустриращо, да го поставяш в сисетма, в която той не може да оказва качествени услуги и да вижда резултат от своите усилия. Едва нататък идва заплащането, ужасният психоклимат и алкохолизираният менидмънт на клиниките и отделенията.

- Какъв е изходът?

- Според мен, след като бъдат увеличени заплатите се промени организационно и административно ефективността на системата, ще има буферен период от минимум 4,5 – 5 години. В него ще трябва да се работи с наличния човешки материал или в условията на неизпълнение на минимални медицински стандарти. Когато българската психиатрия е създадена през 1958 година, тя също не е работила по съвременните стандарти. Сетне вече, ще се създаде жизнено пространство за едно ново поколение, което ще влезе в психиатричната помощ. Освен това, вербовката на младите бъдещи доктори за тази специалност следва да започва от трети курс на следването, когато започнат да изучават клиничните дисциплини. Това е моментът, в който на тезгяха пред тях трябва да се постави реалистичен избор, включващ и психиатрията. Разбира се, следва да бъдат увеличени заплатите, но и да се създадат условия за просперитет и съвременни условия за работа. Всичко това може да се случи след пет години.