Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Алкохолът и наркотиците „доставят" лесно щастие, чувство на обич и силни емоции, казва Светлана Йорданова

- Г-жо Йорданова, доколко в България има проблем със зависимостите?

- В България не е по-различно от света. Зависимостите са станали част от ежедневието ни. С всяка изминала година този проблем става все по-сериозен, както и нуждата да се говори повече по темата, за да се отърсят хората от тази стигма и да започнат да възприемат зависимостите като заболяване, което има своите етапи на развитие и своето лечение.

- Правено ли е изследване за България колко хора са засегнати и от какви видове зависимости?

- Да направиш изследване в такава стигматизирана област е изключително трудно. Хората подхождат с предразсъдъци към това заболяване. В семействата то се крие дълги години и това е напълно разбираемо. Ако зависимият е син или дъщеря, родителите крият проблема, защото живеят с огромно чувство на вина, че не са се справили с възпитанието на детето. Самите зависими много по-късно започват да осъзнават, че имат проблем, защото общоприето е, че ежедневната употреба на алкохол не е голям проблем. Истинският проблем идва, когато човек започва да губи контрол над ситуацията, да променя поведението си не само в периода на употребата на алкохол, но и извън него. Относно хазартната зависимост имаме бегла представа за пораженията, защото има регистър към НАП с хора, които доброволно искат да се включат, за да ограничат залаганията. Но това е много малък процент от осъзнатите хора. Към фондация „За един чист живот" има телефонна линия, която работи 12 часа дневно и виждаме, че има хора, които търсят помощ. За съжаление много от тях в крайните етапи, когато лечението е по-продължително.
- Какво означава да си зависим и към какво може да се развие зависимост?
- Освен към алкохол, наркотици и хазарт, има безкрайно много комбинации между тях. Зависимостта е заболяване, което се характеризира със загуба на контрол. Има специфики по отношение на различните видове зависимост, но като цяло протичането на заболяването може да се раздели на 4 фази: злоупотреба, предупредителна фаза, критична фаза и хронична фаза. Зависимостта е заболяване за цял живот. Независимо че може да постигне ремисия, човек цял живот ще трябва да полага грижи за здравето си, така както например хората с диагноза диабет. Това става след терапия, самонаблюдение и с помощта на терапевти и близки - особено през първите месеци след преминато лечение.

- Увеличава ли се портфолиото на зависимостите с напредъка на технологиите - говорим ли за зависимост от интернет?

- Да, например инвестициите в криптовалута също могат да отключат хазартна зависимост. Търсенето на лесно и бързо удоволствие може да доведе до развитие на зависимост към алкохол, наркотици и хазарт. Например зависим към хазарт човек не може да изпита толкова силна емоция от раждането на първото си дете, колкото от висок залог. И организма на този човек свиква с огромния изблик на допамин, който получава в тези рискови ситуации. Това не може да се сравни с нищо от нормалния живот, където човек получава удоволствие след положени усилия и постигната цел, където резултатите са много по-дълготрайни. За съжаление човешката психика се настройва към по-лесните възможности за получаване на удоволствие.
- Какво заместват по този начин тези хора, какво им липсва в живота?
- Щастие, чувство на обич, силни емоции, които съпровождат хората, когато се чувстват добре. Тези хора искат да бъдат щастливи, но да стигнат дотам по лесен и бърз начин.
- Има ли физиологична предпоставка за развитието на това заболяване?
- Зависимостта е био-психо-социално заболяване, което може да се развие по три начина. Не е научни доказано, че има генетична предразположеност, но ние имаме наблюдения, че в рода на хора със зависимости по-често се срещат такива. Дали, защото се е наложило като модел на поведение или е генетична обремененост, не знаем. Психологическият момент е налице и в ситуации, когато зависимите не могат да овладеят емоциите си и си помагат с употреба или игра. Социалните предпоставки са традициите да се употребява всяка вечер, на обществени места, дори и в градинките - пред деца и подрастващи. Вероятността да развиеш зависимост тогава е по-голяма.

- Има ли рискови групи или никой не е застрахован?

- Най-рискови са подрастващите, но болестта може да се развие във всяка възраст. По-лесно е човек да не развие зависимост при пълноценен контакт с родителите, когато се чувства разбран и израства без комплекси.

- Кои са ранните симптоми на зависимостта?

- Един от тях е когато човек започва да проявява патологично регулиране на емоциите си. Например напрегнат съм, ще изпия две чаши, скучно ми е - ще взема нещо ... Зависимият в употреба изразява крайни емоции – еуфория и депресия, но не изпитва нормалните емоции, характерни за здрав човек.
- Системата и обществото дава ли нужната подкрепа и условия за лечение?
- В обществото няма нужното разбиране как се решава този проблем. Съответно е и отношението в държавните институции. Когато работех в МЗ се стараех да разяснявам в работни групи в министерство на правосъдието какво означава зависимост и какви са симптомите на заболяването, които водят към промяна в поведението на зависими към алкохол и наркотици. Но не срещнах разбиране. Например, когато човек извършва административно нарушение, защото шофира употребил, той влиза в затвора. А всъщност той има нужда и от лечение. Когато се отнема книжката на човек, зависим от алкохола и след време тя му се връща, никой не знае дали той е спрял да употребява. В целия свят при такова нарушение книжката се връща само, след като човекът докаже, че е преминал терапия и не е опасен за обществото. Ние нямаме подобно разбиране - налагаме наказания, но само чрез тях не може да се предотврати проблема. Например човек, който е в най-тежка форма на цироза не може да спре да пие, въпреки че, ако не го направи ще умре. Нима този човек не иска да живее - не, но той просто не може да спре, така функционира заболяването. Това остава неразбрано и неприето от обществото.
- А има ли достатъчно центрове и финансиране, за да пратим тези хора да се лекуват?
- Има изградени най-различни центрове, най-вече за дългосрочна грижа, ако държавата отдели внимание, всичко може да се случи в рамките на половин година. Има и финансов ресурс, но той не стига до тези центрове, защото няма система, по която това да става и да се контролира. Най-големият проблем е, че нямаме разбирателство по въпроса, че това заболяване трябва да се включи наравно с всички останали в пакета на НЗОК и да бъде финансирано. В България липсва финансиране от страна на НЗОК на психотерапия както за тежи заболявания, така и за всички хронични диагнози, каквито са онкологичните, а това е много нужно и подобрява резултата от лечението.