Недостигът на витамини удря костите
- През зимата хората масово не консумират зеленчуци, плодове, или ги приемат в недостатъчни количества. Така лишават организма си от необходимите витамини. През пролетта, когато се засилва динамиката на живота, липсата на тези витамини оказва съществено влияние. Това се проявява с обостряне на хронични травми и всякакви болежки на опорно-двигателния апарат. Ключов за нормалното функциониране на костната система е витамин D, бразуващ се от слънчевото греене върху кожата.
- Как може да компенсираме пропуснатото?
- Със заместителна терапия – прием на мултивитаминни препарати, в които да присъства съответната доза витамини D и К, както и постепенно повишаване на двигателната активност. Оказва се, като цял, че пациенти не са само възрастните хора. Едната група наистина са възрастните, които идват с травми от вкъщи, от битови наранявания. При тях се наблюдава обикновено падане от собствения ръст, спъване от подови настилки и кабели и т.н. При останалите може да се каже, че са сезонни, до известна степен. Там са по-острите травми – паднали мотористи, паднали смехотворно от череши и други плодни дървета или пресилили се от непосилни за тях гимнастически упражнения.
- Какво трябва да знаят тези, които започват да възстановяват двигателните си навици или решат да си създадат такива сега, през пролетта?
- Натоварването не бива да бъде увеличавано рязко. Това следва да става постепенно и с мярка, тъй като по обективни фактори през зимния сезон, има рискове от настъпване не остри травми – скъсване на ахилесово сухожилие, патерално сухожилие и т.н. Като говорим за травми, трябчва да знаем, че от тях по-младите хора не са застраховани. Придобиват ги при фитнес, но и при танци, колкото и последните да изглеждат безобидни и забавни. При танците особено се травмират коленните и глезенните стави. Възможни са разкъсване на кръстни връзки, менискуси и редица други неблагополучия.
- Възможно ли е травма на менискус в по-млада възраст, например ученическа по време на физическо възпитание, след години да даде тежки отражения и да вкара човека дори в операционната?
- Разбира се, че е възможно и това не са изолирани случай. Когато се говори за травма на менискус, препоръчително е да не се чака болката да премине от само себе си, а да се отиде на лекар, за да бъде диагностиирана. Необходимо е да се извърши артроскопска хирургия на коляното е според ситуацията да се отстрани скъсаното парче от мениска и да се зашие при необходимост. Задължително следва да се извърши оперативна, минимално инвазивна ендоскопска интервенция поради увредата. Една такава неглижирана травма в бъдеще може да доведе износване на колянната става, което се нарича гонартроза.
- Възможна ли е увреда на менискуса, която да позатихне, дори човек да реши, че проблем няма, а фактическият проблем да се появи след години?
- Ако травмата е лека, тя ще отвучи в рамките на няколко дни и няма да даде отражение в бъдеще. Ако обаче е свързана със скъсване, няма как да отзвучи сама. Ще остане остатъчен проблем в коляното, който в голяма степен ще доведе до късни усложнения.
- Има хора, които макар и неспортували в живота си, решават в един момент да се захванат с фитнес. Опасно ли е за тях, какво им препоръчвате, да не станат Ваши пациенти?
- Адмирирам желанието на хората да спортуват във фитнес зали. Тези обаче, които влизат за пръв път трябва да се занимават, ако не с професионален фитнес инструктор, то поне с човек достатъчно наясно с начина на правилното използване на уредите, избор на подходящите натоварвания под формата на тежести, за да не се стигне до травми. В никакъв случай те не трябва да се насилват да се докажат пред приятели или пред другите в залата. Дори най-подготвените алпинисти покоряват Еверест бавно и постепенно. Никой не се хвърля тутакси, веднага да го покори. Знаем как, обикновено, завършват подобни опити.
- Има ли травми, които зреят с години безсимптомно и когато вече има проява, се оказва, че сме закъснели да вземем мерки? Кои са те?
- Самата дума травма включва в себе си някакво остро настъпило състояние. Няма как това да тлее без да знаем, че сме се наранили по някакъв начин без да доведе до късно настъпили прояви.
- При хубаво време мнозина излизат в планината. Какво знае един човек и компанията, с която е тръгнал, как може да се помогне, когато някой е паднал, наранил се е?
- По възможност трябва да му се окаже първа помощ, като с подръчни средства се шинира травмирания глезен и да бъде придвижен възможно по най-бързия начин до най-близкото болнично заведение.
- Знаем ли как обаче да шинираме?
- Голяма част от нас са шофьори, а за да получим шофьорска книжка, задължително преминаване през курсовете на БЧК за оказване на първа помощ. Пътят на логиката е при травма, за шиниране, да се потърсят здрави клони, пръти. Всеки има колан или някакви връзки. Дървените пръти се слагат от двете страни на глезена, връзват се добре, нои не прекалено, за да не спре кръвоснабдяването в тази част на крайника. Преди всичко човек не бива да подценява планината, колкото и да се има за добър планинар. Особено, като за първа разходка, ако отдавна не е излизал, трябва добре да си прецени дължината на маршрута и неговата интензивност. Това трябва да е съобразено, към момента, с неговите функционални възможности. В никакъв случай не трябва да се допуска пренатоварване, трябва да става постепенно.
- Вие се занимавате и с лечението на последствията от остеопороза. Какви са те и кога човек трябва да започне да се наблюдава, да изследва костната си плътност?
- Остеопорозата е системно заболяване, което засяга цялата костна система на тялото. Няма кост, която да е пощадена от него. Едни кости са подложени на по-голямо натоварване, по-податливи са на травми и счупвания, отколкото други. Такива са прешлените на гръбначния стълб, шийките на бедрените кости поради изправения стоеж и въздейстивето притегляне, на гравитацията. От нея не страдат само жените, но и и мъжете. Самата остеопороза се разделя на два типа. Едната е първична, идиопатична. Другата е вторична, вследствие от някакво другозаболяване или терапия, която довежда до нея. Най-честата причина за идиопатичната остеопороза е т. нар. сенилна, тоест възрастово обособена. При жените вследствие настъпването на менопауза, а при мъжете след настъпването на андропауза. Когато един човек влезе в такава пауза, препоръчително е да напарви контрол – остеодензитометрия, а да не чака проявите на остеопорозата. Най-честите са болки в гърба. Затова трябва да бъде проверено нивото на костната плътност и евентуално да се предприемат някакви ранни превантивни мерки, за да не настъпи заболяването.
- Какви са превантивните мерки?
- Най-напред двигателна активност, правилно пълноценно и разнообразно хранене, прием на калции и витамин D. Това се препоръчва при сенилна, първична остеопороза. Ако обаче тя е вследствие на някакво друго заболяване или употреба на кортикостеороиди или друг тип цитостатици и препарати, не бива да се чака, а да се пристъпи към превенция, защото се очаква, че тя ще настъпи.
- Ако се стигне до увреди в резултат на остеопорозата, например се стигне до счупване на гръчначни прешлени, какво е лечението?
- Ние правим минимално инвазивна процедура, наречена вертеблопластика. Тя се извършва под локална анестезия. Използваме С рентгеново рамо. По време на интервенцията в тялото на прешлена се инжектира костен цемент. Иначе казано метилметакрилат, който в рамките на 20 минути постига здравина и плътност и укрепва променената структура на прешлена. Освен нея, има още една процедура. Тя се нарича балонна кифопластика. Прилага се при по-специфични ситуации, когато деформацията на прешлена е силно напреднала и вертебопластиката не би била достатъчна да се коригира височината на тялото на прешлена.
- Тези методи достъпни ли са за българския пациент, поемат ли се от НЗОК?
- Вертеблопластиката се реимбурсира почти на 100% от НЗОК. Ефикасен подход при счупвания от остеопороца е балонната кифопластика, която към момента, за съжаление, е по-недостъпна, не се поема от касата. От една страна, човек не може да знае, че има остеопороза, докато не настъпи счупване. От друга, ако не се появят първите болежки в гърба. Хората, навлизайки в третата възраст има такива болки. Повечето общопрактикуващи лекари чуят ли за такава болка, изпращат човека на невролог. Той съответно започва да ги лекува за дископатия – събирателно понятие за много поддиагнози с променлив ефект. Оплакванията отшумяват за известно време, после идват отново, докато не започне да се появява една лека деформация, изразяващата се в привеждане на тялото, а в по-напредналите фази и гърбица. Тогава вече, тъй като има изкривяване, пациентът или някой от лекарите се сещат, че вероятно той има проблем с гръбнака и бива насочван към ортопед. Обикновено се откриват остеопоратрични фрактури на серия от прешлени. Тогава вече започваме споменатите интервенции. При напреднали случаи, крайният резултат не би бил такъв, какъвто ни ес иска да бъде.
- Освен добрата двигателна активност, като превенция, приемът на хранителни добавки – калций, колаген и други, помагат ли или е сугестия?
- Хранителни добавки, като колаген и всякакви извлеци от миди, охлюви и прочие, целят постигането само на плацебо ефект. Нямат показан случай да се приема перорално колаген и вътреставното му ниво да се е повишило спрямо контролна група, която не приема колаген през устата. Различно е при калция , приеман с витамин D. Калцият е важен минерал, участващ в мускулните съкращения и в изграждането на здрави кости.
Всяка крайност след травма е вредна
Ренгенът при деца е съобразен с възрастта
Сърдечни малформации и без фамилна обрмененост
Есента – сезонът за преглед на бенките
Анорексията е новият бич за сърцето на тийнейджърите
ИИ може да оцени сърдечносъдовия риск
Създадоха апарат за ранно откриване на туморни клетки
Пет важни сигнала за женското здраве
Ревматологията отвъд ставната болка
