Да се обърнем към Бог, Той е любов

Проблемът е, че съвременният човек не само в България, живее така, сякаш няма да умре и умира така, сякаш не е живял, казва отец Георги Фотакиев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Синът Божий Иисус Хритос слезе на земята, за да направи синът човешки син Божий. Той възстанови достойнството на неговата душа от първородния грях, премахна враждата, която прародителите Адам и Ева допуснаха да навлезе в света и отново ни отвори пътя към Царството Небесно. Той ни даде и властта над бесовете, която беше отнета също след акта на грехопадението в Едемската градина заради непослушанието хората да откъснат плод от дървото за познаване на доброто и лошото. Имаме всички предпоставки да спасим душите си, след самоотреченето на Иисус Христос, който пострада на земята, за да ни очисти именно от онаследения първороден грях. Дали обаче ще се възползваме от тази възможност, зависи от свободната воля, която ни е дал нашият Творец. А тя може да бъде за вършене на добро, но и за вършене на недобро. Пълното единение, което Бог ни дава, това в Светото Причастие. В този смисъл, нищо не е изгубено, можем да спасим душите си.

- Но, за да застане човек пред Светото Причастие и приеме даровете е нужно усилие. Какво точно се изисква? Какъв е пътят?

- Пътят е един за всички, но всеки сякаш се старае не само да го разбира по свой начин, но и се опитва да си проправя свои пътечки, отклоняващи се от истинския път. Истините не са няколко, а тази, която Бог ни е посочил. Синът Божий Иисус Христос казва: „Аз Съм Пътят, и Истината, и Животът". В Своя земен път Той дава много примери чрез притчи, като тази за завърналия се блуден син. Особено важно е човек да преосмисли живота си, постъпките си, да разбере как е стигнал до едно или друго недобро за душата му положение, да преосмисли отношенията си с Бога и с другите, да осъзнае греховете си и да се покае в своята душа. Следва изповедта пред свещеник. Съвременният модерен възглед е, че човек е био-психо-социална личност. Пропуска се обаче, че той е и духовна личност. Ако една от тези четири съставни елемента не е здрава, повлиява и на останалите три. Това е, както в медицината. Ако ръката ми е болна, а останалата част от тялото е здрава, няма как болната ръка по един или друг начин да не окаже влияние и на тялото. Духовната част у нас е най-важната. За това имаме много примери от житията на светите отци, както и от живота на благочестиви хора, от които се вижда, че бодър и здрав ли е духът, тялото дори да е болно и немощно, духът взима превес за преодоляване на физическото страдание. Разликата между човека и животното е в това, че въпреки своите нужни, може да се отрече от облаги в името на по-висша цел. Когато човек е здраво стъпил във вярата, духът се оказва по-силен от материята, защото той е създаден по образ и подобие Божие. Откъсне ли се обаче от Бога, в него неизбежно започва вътрешно разпадане и измъчваща го празнота, която личността се опитва да запълни със сурогати. Такъв човек иска да сложи на мястото на духовната част нещо друго – психологично, социално или да изтика биологичното на преден план. В крайна сметка настъпва духовният разпад. Светите отци неслучайно казват, че грехът е болест на душата. Свети Максим Изповедник я нарича „рана". За да се освободим от неяу, се изисква метаноя – от гръцки: духовен прелом след покаяние, дълбока промяна в ума, сърцето и начина на живот. Това е трансформация, при която старите модели на мислене се заменят с нови, водещи до цялостно обновление на вътрешната природа чрез пътя, посочен ни от Иисус Христос в десетте Божий заповеди, в примера на Неговия живот, в отношенията Му с хората. Чрез вътрешното преобразяване можем да възстанови образът Божий в нас. Произходът на думата „безобразен" е именно оттук, от изгубеният в нас образ Божий в нас заради нашите грехове. Без такъв образ е само дяволът. Често пъти ние, вършейки неговите желания, също се обезобразяваме, настъпва разпад. Не в съжалението за допуснати грешки, а в пълнотата на собствената ни промяна е и възстановяването на духовното у нас. В голяма част човекът в своята самонадеяност се явява богоборец, настоявайки на своето, та макар и не винаги то да е най-доброто за него. Той просто не разбира волята Божия. Свидетели сме на не едно или две неосъществени наши желания, за които обаче впоследствие се оказва, че сме избавени от неуспех и дори беда. Нещо повече, ние хората, разбираме тази Негова воля, но я пренебрегваме, изпадаме в грях. Самата дума „грях" произлиза от църковнославянската „гретхи", която означава изгарям, изпепелявам. Тоест грехът изгаря съвестта. Тази дума пък произлиза от всеведение, всезнание, което идва от гласът Божий в човека, тъй като ние сме създадени по Негов образ и по Негово подобие, както се казва още в книга Битие на Стария Завет.

- Възможно ли е изпепелената душа да се въздигне от пепелта, подобно на митичната птица феникс, и отново да заживее по Бога?

- Напълно възможно е. Както казва Христос: „Бог може от тези камъни да вдигне чеда на Авраам", а много по-лесно е жив човек да бъде възкресен духовно. Това обаче става чрез покаянието и решението повече той да не повтаря греха. Липсва ли ни покаяние, понякога в живота се случва заради нашите грехове да ни спохождат и болести. Тук голямата роля е на църквата, която помага чрез Тайнствата, установени от Господ Иисус Христос, чрез молитвата, общността, която ни подкрепя във възобновения нов живот.

- Независимо, че църквата не е преследвана, може и проповядва свободно, в обществото ни битува и една съвсем не малка псевдодуховност. Как да си го обясним?

- Христос казва: „Където е съкровището, там ще е и сърцето". Проблемът е, че съвременният човек не само в България, живее така, сякаш няма да умре и умира така, сякаш не е живял. Всеки желае някакво съкровище, но в повечето случаи то не е в духовността. Затова и Господ неслучайно ни казва: „Първо търсете Царството Небесно и неговата правда. И всичко останало ще ви се придаде". Като цяло, вярата ни е оскъдна, макар и да я имаме много на думи, но малко на практика. Резултатът е налице - всички вършени сега убийства под формата на войни. Къде е съвестта на тези, които ги провокират. Явно тя е изпепелена. Къде е Неговото повеление да положиш душата си за ближния?! Къде въобще е любовта?! И всичко това идва от оскъдялата ни вяра, защото човек бяга от познанието за самия себе си. Свети Нектарий Егински казва, че християнинът, който познава себе си, очиства душата си и прави от нея свят храм, за да стане тя обиталище на Всевишния. Когато това се случи, тя става обител на Светия Дух.

- Въпреки консуматорството, има малки общества, в които хората, подкрепяйки се успяват за преодолеят болестите на тялото и духа. Такова общество са двата центъра за лечение на наркозависими, които създадохте Вие преди повече от 20 години. Как се работи с такава категория хора, как един духовник, който не е лекар, успява?

- В двама центъра работят и лекари, и медицински сестри, и доброволци. Още в самото начало, когато започнах тази дейност, а просто Бог ми изпрати наркозависими, нуждаещи се от помощ, си дадох сметка, че трябва да работя в тази насока. Започнах със съмишленици. Имаме устойчиви резултати вече повече от две десетилетия. Зависимостта, дали ще е към наркотици, алкохол или хазарт, тя е духовна болест, дълбоко разкъсва личността. Разпадът у човека често пъти се проявява точно като зависимост, а тя може да бъде дори към интернет. Неслучайно психолозите говорят за синдрома на „празното гнездо". Когато човек не вижда смисъл в своя живот, той го насочва извън себе си – в дома, в автомобила, в работата и т.н. Така е и със зависимостите, които са най-ярките форми на духовното заболяване и същевременно най-видимата част от болното ни общество. Те са крайният резултат на процеса, довел човека до дъното. Решението е същото – метаноята. Така работим в двата центъра – на психично ниво с хората работи лекарят – психиатър, на душевно ниво е психологът, на духовно е духовникът. Имаме и социални работници. Стараем се да реставрираме човека отново. Понякога се налага и да го изграждаме, при хората започнали с наркотиците на 10 – 12-годишна възраст. Там работим от нулата. За съжаление, вече имаме случай с първи прием на упойващи вечества на 9 години. Друг е въпросът, че много млади хора пият енергийни напитки без никой да си дава сметка, че в тях има таурини и ефедрини – основни съставки на амфетамините. Това е легално допуснато от държавата.

- Колко човека лекувате към момента, колко от тях са непълнолетните и малолетните?

- В центъра за малолетни и непълнолетни има 15 души, а в този за пълнолетни, където са от 20 до 30 години са 19 човека. Започнахме дейността през 1997 г., но не съм си правил труда никога да броя колко човека са минали през центровете. По груби сметки са над 300 вече с променен статус. Много от тях вече създадоха семейства, имат деца, завършиха образованието си, имаме и висшисти. Имаме и мъж, който се освободи от зависимоста, завърши богословие, стана свещеник, има прекрасно семейство и четири деца. Постепенно, с Божията помощ, се надявам да има хора, които да продължат дейността на центровете и след мен. Църквата е лечебницата. Аз не виждам друг пълноценен изход. Надежда има за всеки, стига да се обърне към Христос. Той не е спрял да обича никога нито един от нас и то не както другите обичат, защото Неговата любов е съвършена. Неслучайно е казано „Бог е Любов".

- Някои се питат, защо Той ни изпраща изпитания, болести, след като ни обича? Как бихте отговорил на такъв въпрос?

- Този въпрос задават хора, които не са във вярата. Тях Бог не ги интересува. Те смятат, че са в заведение и Той е сервитьор, на когото могат да дадат поръчката си. Замислят ли се такива хора, защо се стигна дотам да молят за здраве или избавяне от дадена беда, дали имат нещо общо с Този, Когото молят за помощ?! Нима търсят помощ от Този, Който отричат всеки ден, Който разпъват с делата си всеки ден! В резултат на тази отдалеченост допускаме княз на този свят бъде дяволът. Болестите не са необходими на Бог. Той не иска смъртта на грешника, а той да бъде жив. Дори краен грешник може да се обърне, ако се покае за греховете си, изповяда се и твърдо реши да не ги повтаря, и се причасти. Тогава вече можем да говорим за Божията благодат. Самият Иисус Христос казва: „Не всеки, който Ми казва „Господи, Господи", ще отиде в Царството Небесно, а само онези, които изпълняват волята на Моя Отец Небесен".

- Късно ли е в навечерието на Възкресението Христово да станем нови хора, да се обновим духовно, да се бърнем към Бога и Той да ни приеме отново като свой деца?

- Не е късно. За нашата подкрепа, часове преди да Възкръсне, Той ни е дал най-голямата надежда в Своето милосърдие. За това е избрал разбойника до Него на кръста. Разбойникът казва „Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си". Христос му отговаря „Истина, истина ти казвам. Днес ще бъдеш с мене в Царството Небесно". Човек може да бъде спасен и в последния миг, стига да се обърне към Него, защото Бог е любов.

- Какво ще пожелаете на читателите на clinica за Великден?

- На Велики четвъртък се извършва великият маслосвет, който е за тежко болните. Пожелавам на лекарите винаги да призовават Божията помощ и да не забравят и да подсказват на хората, че професионализмът е до дадено ниво, а оттам нататък е Бог, който също помага в лечението. Нека читателите винаги да се уповават на Неговата помощ особено, ако са болни.