Коментар

Като народ, можем да сме единни

06-09-2026 09:30

Съединението е не само героизъм и храброст, но и мъдрост, далновидност и отговорно държавническо поведение, казва проф. Иван Гаврилов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Днес, на 6 септември, България отбелязва 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Какво ни говори тази дата сега, какво сме забравили, какви са поуките от акта на Съединението и възможно ли е да сме обединени сега, като общество. Това попитахме проф. Иван Гаврилов е един от най-добрите специалисти в Клиниката по гръдна хирургия в СБАЛО „Проф. Иван Черноземски"-София. Както clinica вече писа, той е известен, и като родолюбец, и дарител на читалища и спомоществувател с лични средства за изграждането на паметници на български герои в редица селища в страната.

Датата 6 септември – Съединението на България, за мнозина от моето поколение говори много, а на историците още повече. По-младите знаят по-малко, защото ние, по-възрастните, не сме изпълнили своя дълг да им разкажем и да помнят. И ако 150 години от Априлското възстание и руско-турската освободителна война са безпримерен героизъм и храброст, то актът на Съединението е не само героизъм и храброст, но и мъдрост, далновидност и отговорно държавническо поведение.

Впоследствие те са защитени от Втора българска армия

и от целия българския народ по време на Сръбско-българската война, която иска да задуши обединяващата се българска държава, която към онзи момент е разпокъсана от Берлинския договор. Този акт е започнал не на 6 септември, много по-далече във времето, когато се създава идеята за освобождение на България, когато всички българи, независимо от социалния статус, милеят за единна и независима държава. Докато Санстефанския мирен договор възстановява, донякъде, границите на нашата страна, то Берлинският я разпокъсва и създава възможност за вражда със съседите. На практика имаме Княжество България и Източна Румели под властта на Турция, която може да я окупира при дадени обстоятелства.

Далновидността на нашите предци се проявява в това, че

те определят най-подходящия момент за Съединението, с което поставят великите сили в ситуация, в която освен да приемат този акт, нямат възможност да вземат друга позиция. Дори Русия го приема с мълчаливо съгласие, както и Великобритания, която е против Русия. Австроунгария и Германия пък способстват за узаконяване на този героичен акт на българския народ – Съединението. Напълно възможно е нашето общество да бъде съединено, обединено и към днешна дата, стига да имаме достатъчно морален кураж и политическа далновидност. Ние, като народ, можем да бъдем единни. Вече минаха почти 40 години, откакто комунизмът си отиде.

Плочата, че миналото ни е виновно, вече се изтърка.

Сега се търсят други причини, забавящи развитието на българския народ, включително липса на далновидност в икономиката, в по-близки и по-далечни перспективи, говори се, как един ден ще се отлепим от дъното и ще поемем към повъхността. Като цяло, хората отдавна не вярват само на обещания. Това го показаха последните избори. Остава и се надяваме нашите политици вече да бъдат достойни и отговорни за доверието, което нашият народ им даде.

На 6 септември отбелязваме още едно важно събитие

за България – 110 години от Тутраканската епопея. Тогава безпримерния героизъм на българските войници, ръководени от генерал Пантелей Киселов превземат непревземаемия Тутракан за по-малко от 48 часа. Така показват, че правдата винаги възтържествува. Те печелят северния фронт и неговите и елиминирането на Румъния, която към онзи момент се опитва за втори път да нанесе удар в гръб. Така тя е извадена от военните действия. Този момент от историято сочи, че българинът, когато е обединен, е непобедим.

Още по темата