Честваме 118 години от Независимостта на България

Обявява я княз Фердинанд и веднага с това се титулова „цар“, корона обаче няма, взима за случая тази на владиката

Значимостта на Независимостта

С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар". Времето за него е подбрано изключително прецизно – момент, в който великите сили имат достатъчно драми и неразбории помежду си, вниманието им е отклонено от Балканите, още повече от България. Два дни преди отхвърлянето на османското върховенство от България е предшествано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.

Берлинският договор от 1878 г.

Той определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Защо събитието е във Велико Търново

За него е избрана старата престолнина и храмът „Свети Четиридесет мъченици" – от една страна жертви за вярата, за идеала, а от друга останали завинаги, като светии, в паметта, вярата и надеждата на народа. Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 г. Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша – Белово и Търново – Сеймен – Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград – Иван Гешов – е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения. Под натиск да върне конфискуваните ЖП линии, на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува намеренията си с Великите сили – гаранти на Берлинския договор. В предходните седмици Русия се опитва да сдържа българските намерения, докато издейства съгласието на Австро-Унгария за ревизия на договора с отстъпки за себе си (отваряне на Проливите за руската флота). От своя страна, Австро-Унгария настоява за връщане на Източните железници, преди да отстъпи по въпроса за българската независимост.

Паметната нощ

Тя е на 21-ви срещу 22-ри септември, когато министър-председателят посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици". Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. В последния момент някой се сеща, че зарят трябва да има корона, но новоосвободената българско княжество не е поръчало такава нито за княз Батенберг, нито за следовника му Фердинанд. И за да бъде още по-впечатляващо събитието пред народа, някому хрумва при обявяването на княза за цар да бъде използвана короната на владиката. Така, вместо със своя, княз Фердинанд е обявен за Фердинанд цар на българите с короната, благословена от църквата, с кръст на върха. Този елемент от събитието е забелязан най-вече от хронистите, хората не му обръщат особено внимание. За тях е важно, че имат цар, царство България е независимо.

Ще ви респектираме

Така си казват Великите сили за самоволния акт на българите, но заканата остава по-скоро на думи. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. Така, благодарение на далновидните политици, избрали изключително подходящ момент за акта, царство България удържа дипломатическа победа. Противоречията му Османската империя са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили. С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България". Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Честит празник!