Капан за ушите дебне в морето и басейна

Морето е свършило, банските са прибрани, но от почивката сме донесли нежелан „сувенир" – ухото е запушено, сърби, започва да наболява и чуваме сякаш през памук. Първата мисъл обикновено е: „Останала ми е вода". И започват опитите да я изкараме – скачане на един крак, накланяне на главата, бъркане с клечка за уши. Понякога обаче водата отдавна я няма, а зад усещането за запушване вече се развива възпаление.

 

Външният отит, известен още като „ухо на плувеца"

 

е типичен проблем през летните месеци. Среща се особено често при хора, които прекарват много време в морето или басейна, а комбинацията от влага, топлина и нарушена естествена защита на слуховия проход създава благоприятни условия за развитието на инфекция. Не всяка болка след плуване означава, че просто е останала вода в ухото. Ако дискомфортът не преминава, а напротив – появят се сърбеж, засилваща се болка, секрет или намаление на слуха, трябва да мислим и за възпаление на външния слухов проход", обяснява д-р Любомира Зеленска от Клиника за ушни, носни и гърлени болести на ВМА.

 

Ушната кал не е мръсотия

 

Колкото и странно да звучи, един от начините да предпазим ушите си през лятото е да не се стараем прекалено много да ги „почистваме". Ушната кал, или церуменът, има защитна функция. Тя подпомага естествената защита на кожата на външния слухов проход. Когато постоянно я отстраняваме с клечки, особено след продължително плуване, можем да нарушим тази бариера.

 

Водата сама по себе си невинаги е проблемът

 

Продължителното овлажняване може да размекне кожата на слуховия проход, а ако към това добавим и микроскопични травми от клечки, нокти или други предмети, се отваря вход за бактерии и гъбички. Често пациентът е убеден, че почиства ухото си, а всъщност допълнително травмира кожата. Външният слухов проход е много деликатен и дори малки наранявания могат да бъдат достатъчни, за да се създадат условия за възпаление, посочва специалистът и добавя, че рискът е по-голям при хора, които плуват често, както и при спад в имунитета на пациента.

 

Когато „водата в ухото" започне да боли

 

В началото външният отит може да бъде подценен. Появява се сърбеж или лек дискомфорт, усещане за пълнота и запушване. С напредването на възпалението обаче болката може да стане силна, слуховият проход да се подуе, да се появи секрет и слухът да намалее.
Има и един характерен белег – болката често се усилва при докосване и движение на външното ухо или при натиск върху хрущяла пред входа на слуховия проход - трагуса. Това е един от белезите, които ни насочват към външен отит. Пациентът може да казва, че го боли дори когато легне върху засегнатото ухо или само при леко докосване, но най-често болката е постоянна, обяснява УНГ-специалистът.

 

Причината за намаления слух също невинаги

 

е „останала вода". При възпаление отокът и натрупването на секрет могат да стеснят слуховия проход и звукът да достига по-трудно до тъпанчевата мембрана., а понякога и тя бива засегната, като възпалението може да ангажира и средното ухо.

 

Клечката за уши може да превърне малкия проблем в голям

 

Усещането за запушване създава почти непреодолимо желание да „направим нещо". Точно тогава се допускат и най-честите грешки. Клечката за уши може да избута ушната кал по-навътре, но при възпален слухов проход има и друг проблем – допълнително разранява вече раздразнената кожа. Още по-рискови са опитите с фиби, клечки, ключове и други предмети.
Правилото е много просто – в слуховия проход не трябва да влиза нищо, което използваме с цел механично почистване. Опитът сами да „отпушим" болезненото ухо понякога е причината сравнително лекото раздразнение да се превърне в сериозно възпаление, предупреждава специалистът.

 

Спирт, олио, домашни капки – не експериментирайте

 

Другият популярен подход е домашната аптечка. Спирт, различни масла, капки, останали от предишно заболяване, или антибиотик, помогнал на друг член на семейството, не са универсално решение. Причините за болка и запушване на ухото са различни. Без преглед човек не може да знае дали става дума за външен отит, натрупана ушна кал, възпаление на средното ухо, травма или друг проблем. Не е ясно и какво е състоянието на тъпанчевата мембрана, а това има значение при избора на локално лечение.

 

Капките за уши не са взаимозаменяеми

 

Това, което е подходящо при един проблем, може да бъде неподходящо при друг. Затова при болка, секрет или намаление на слуха самолечението не е добра идея", подчертава д-р Зеленска.
За каквото и възпаление да става дума най-важното е ухото да не се мокри по никакъв начин преди да ви прегледа УНГ-специалист.

 

Басейнът ли е виновен?

 

Външният отит не означава непременно, че водата, в която сме плували, е била „мръсна". Самото често и продължително мокрене може да наруши защитната среда на външния слухов проход. Затова проблемът се среща както след море, така и след басейн. След плуване е достатъчно главата да се наклони настрани и водата да се остави да се оттече естествено. Външната част на ухото може внимателно да се подсуши с кърпа. Не е необходимо и не е нужно слуховият проход да бъде „подсушаван" отвътре с клечка.

 

А тапите за уши предпазват ли?

 

Не непременно и не са необходими за всеки. При хора с повтарящи се проблеми УНГ-специалист може да препоръча подходяща защита при плуване. Неподходящите или недобре поддържани тапи обаче могат да дразнят кожата, да задържат влага или самите те да са източник на инфекция. Затова и тук универсалното правило „слагайте тапи и няма да имате отит" не е съвсем вярно.

 

В повечето случаи външният отит се повлиява

 

успешно при навременно и правилно лечение. Има обаче пациенти, при които инфекциите на външното ухо изискват особено внимание. Сред тях са хората със захарен диабет, потисната имунна система и някои тежки хронични заболявания. При тях една на пръв поглед локална инфекция може да протече по-тежко и прегледът не трябва да се отлага.

 

Медицинска помощ е необходима и когато

 

болката е силна или нараства, има секрет или кръв от ухото, значително намаление на слуха, температура или подуване и зачервяване около ухото. Една от грешките е пациентът няколко дни да чака ухото да се „отпуши", въпреки че болката става все по-силна. Зад усещането за вода може вече да стои възпаление, което изисква лечение, казва специалистът. По думите й, ухото има собствен механизъм за почистване и защита и в повечето случаи не се нуждае от нашата активна намеса: След плуване оставете водата да се оттече, подсушете внимателно само външната част и не посягайте към клечката за уши.
Най-добрата профилактика е да не разрушаваме естествената защита на слуховия проход. А когато след море или басейн се появят болка, секрет или намаление на слуха, вместо да експериментираме у дома, е по-разумно да потърсим УНГ специалист", обобщава д-р Любомира Зеленска.