Какво трябва да знаем за инсулиновата резистентност

За симптомите, изследванията, рисковите фактори и възможностите за превенция обяснява ендокринологът д-р Карина Благоева

- Инсулинът е хормонът, който подпомага преминаването на глюкозата от кръвта към клетките, където тя се използва като източник на енергия. При инсулинова резистентност чувствителността на тъканите към неговото действие намалява. За да поддържа кръвната глюкоза в нормални граници, панкреасът компенсаторно започва да произвежда по-голямо количество инсулин.
В началото този механизъм може да бъде ефективен и стойностите на кръвната захар да останат в референтни граници. С течение на времето обаче компенсаторният капацитет на панкреаса може да се изчерпи, което създава условия за развитие на предиабет, а впоследствие и на захарен диабет тип 2.
Инсулиновата резистентност не е равнозначна на диабет. Тя е ранен белег за нарушена метаболитна адаптация и възможност за своевременна намеса, преди отклонението да прерасне в хронично заболяване.

- Има ли характерни симптоми и кои хора са изложени на по-висок риск?

Инсулиновата резистентност често протича без специфични симптоми. При част от пациентите могат да се наблюдават лесна уморяемост, сънливост след хранене, засилен глад, повишено желание за сладки храни, постепенно увеличаване на теглото и трудности при неговото редуциране. Нито една от тези прояви обаче не е достатъчна, за да обоснове самостоятелно диагнозата.
Рискът е по-висок при хора с наднормено тегло особено при натрупване на мастна тъкан в областта на корема, ограничена физическа активност, фамилна обремененост за диабет тип 2, артериална хипертония, нарушения в липидния профил или мастна чернодробна болест.
Особено внимание изискват жените със синдром на поликистозните яйчници, нарушения в менструалния цикъл или преживян гестационен диабет. Тъмното, задебелено оцветяване на кожата в областта на шията, подмишниците или слабините, известно като acanthosis nigricans, също може да бъде външен белег на изразена инсулинова резистентност.

- Как се установява инсулиновата резистентност?

- Не съществува един универсален лабораторен показател, който самостоятелно да поставя диагнозата при всеки пациент. Изолираната стойност на инсулина, разглеждана извън цялостната клинична картина, може да бъде подвеждаща. Върху нея влияят начинът на хранене, физическата активност, стресът, качеството на съня, приемът на определени медикаменти и редица индивидуални особености.
Оценката започва с подробна анамнеза, физикален преглед и анализ на рисковите фактори. В зависимост от конкретния случай могат да бъдат назначени изследвания на кръвна глюкоза на гладно, гликиран хемоглобин, липиден профил и чернодробни показатели, както и орален глюкозотолерантен тест.
Индексът HOMA-IR може да предостави допълнителна информация, но не бива да се интерпретира механично или откъснато от останалите резултати. В ендокринологията лабораторната стойност придобива истинско значение едва когато бъде поставена в контекста на конкретния пациент.

- Може ли инсулиновата резистентност да бъде повлияна чрез хранене и физическа активност?

- В значителна част от случаите промяната в начина на живот е в основата на терапевтичния подход. Целта не е краткотрайна рестриктивна диета, а устойчив модел, който ограничава резките колебания на кръвната глюкоза и подпомага възстановяването на чувствителността към инсулина.
Балансираният хранителен режим включва достатъчен прием на зеленчуци и фибри, пълноценни източници на белтъчини и внимателен подбор на въглехидратите. Не е необходимо те да бъдат напълно изключени. Значение имат техният вид, количество и разпределение през деня.
Физическата активност има самостоятелен благоприятен ефект върху инсулиновата чувствителност. Най-добри резултати обикновено се постигат чрез съчетаване на аеробни упражнения със силови натоварвания, съобразени с възрастта и общото здравословно състояние. Дори умереното понижаване на теглото при хора с наднормено тегло може да доведе до съществено метаболитно подобрение и да намали риска от развитие на диабет тип 2.

- Кога промяната в начина на живот не е достатъчна и се обсъжда медикаментозно лечение?

- Решението за медикаментозна терапия не се основава на единична лабораторна стойност, а на цялостна клинична и метаболитна оценка. Значение имат наличието на предиабет, степента на наднормено тегло, съпътстващите заболявания, фамилната обремененост и индивидуалният риск от развитие на захарен диабет тип 2.
При част от пациентите целенасочената промяна в храненето, повишаването на физическата активност и редукцията на теглото са достатъчни, за да доведат до съществено подобрение. В други случаи, особено при висок метаболитен риск или вече установени нарушения в глюкозната обмяна, ендокринологът може да прецени, че е необходимо включването на медикаментозна терапия.
Лечението винаги трябва да бъде индивидуализирано и проследявано във времето. Неговата цел не е просто да коригира определена стойност на инсулина, а да повлияе механизмите, които стоят в основата на метаболитното нарушение, и да ограничи риска от неговото прогресиране.
Инсулиновата резистентност не бива да се възприема нито като безобидна лабораторна находка, нито като неизбежна диагноза. Разпозната навреме, тя открива възможност за най-значимата медицинска намеса - превенцията.