Ивкова: Обучаваме единен екип за белодробни трансплантации

Първата стъпка към запознаването с организацията и практическите детайли около белодробните трансплантации у нас е проведеното миналата година 5-дневно обучение във Виенската университетска болница АКН. В него са участвали специалисти от три болници под егидата на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН). Това пише в писмен отговор здравният министър Катя Ивкова до депутата от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев.

 

В момента ИАМН работи по сформирането на единен

 

медицински състав от ВМА и УМБАЛ „Св. Екатерина", който да премине през по-дълбока и системна квалификация, пояснява Ивкова. По думите й квалифицираните кадри са ключово условие за развитието на тази дейност, като същевременно трябва да се вземат предвид предизвикателства като спецификата на донорството и готовността на болниците. В международен мащаб едва няколко държави поддържат наистина стабилни програми за белодробно трансплантиране, пише в отговора на министъра и допълва, че трябва да се има предвид и че рокадите в ръководствата или приоритетите на лечебните заведения могат пряко да повлияят върху подобни високоспециализирани медицински дейности.

 

Акцент върху ключовото значение на следоперативното

 

наблюдение за крайния успех от лечението поставя министърът. Тя припомня, че според Наредба 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, всички, на които е извършена трансплантация, подлежат на диспансеризация.

 

Като преходна мярка се обмисля пулмолози от ВМА, обучени

 

във Виена, да поемат проследяването на българите, претърпели операция зад граница, става ясно от отговора. Това ще става в пряка координация с чуждестранните клиники, където е извършена интервенцията. Относно протоколите за подготовка, включване в листата на чакащите и последващо проследяване – те се изготвят пряко от болниците, провеждащи съответните процедури.

 

За поддържащата медикаментозна терапия Ивкова

 

съобщава, че тя се покрива от НЗОК. През юли 2026 г. Касата е финансирала такова лечение за шестима здравноосигурени с присаден бял дроб, а през цялата 2025 г. отчетените пациенти с одобрени медикаменти са били четирима.

 

Здравните власти обмислят и законови промени, тъй 

 

като в момента медикаменти, използвани извън официалните им указания (off-label), не могат да се финансират с обществени средства (лекарствен продукт прилаган извън условията на разрешението за употреба не се заплаща с публични средства), пише в отговора на министър Катгя Ивкова. За да се гарантира непрекъснат достъп до необходимото лечение, се обсъжда трансплантираните пациенти да бъдат включени сред изключенията в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

По-рано, както писа clinica, Симидчиев попита министъра каква е организацията на медицинското проследяване ва белодробно трансплантираните в чужбина български граждани. По повод на предишния си въпрос по темата, депутатът казва, че "съпоставката му с други източници очертава дефицит, който остава неадресиран и който ще бъде определящ за успеха или неуспеха на бъдещата програма". Сега, в края на въпроса си, той предлага програмата да се фокусира върху мрежата от координатори, обучени да разпознават потенциалните донори.