Защо трябваше да стигнем до ДАНС, за да започне контролът

От акция към превенция: какво показва проверката на аптеки и складове за лекарства

По първоначални данни става дума за фиктивно отпускане на скъпоструващи лекарства, отчетени като продадени и заплатени от НЗОК, след което медикаментите са били препродавани зад граница. Според информацията, разпространена в медиите, схемата е действала от 2025 г., а предполагаемите щети за бюджета са за милиони евро.

Акцията е сериозна.

Но тя поставя и един по-голям въпрос:
Защо трябва да стигаме до ДАНС и МВР, за да установим нещо, което една модерна система за контрол на лекарствата би трябвало да може да засече много по-рано? Това не е въпрос към конкретните служители, които в момента извършват проверките. Напротив. Когато има данни за престъпление, намесата на правоохранителните органи е необходима.

Въпросът е какво се случва преди това.

Защото всяка опаковка лекарство оставя следа. Има производител или вносител. Има склад. Има аптека или лечебно заведение. Има предписване. Има отпускане. Има пациент. Има плащане от НЗОК. При определени продукти има и допълнителни данни за движението им.Ако тези данни се намират в различни системи, но не „говорят" помежду си, контролът неизбежно остава фрагментиран, последващ, несигурен, субективно зависим.А когато данните могат да бъдат автоматично обменяни и сравнявани, системата вече има възможност да открива несъответствия още преди те да се превърнат в предмет на разследване. Системата сама ще открива всяко несъотвествие и ще го докладва за изключване или проверка.

Именно за това говори проф. Момчил Мавров

в интервю за Clinica.bg от 18 март 2026 г. Поводът тогава е автоматичното свързване на информационните системи на НЗОК и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Мавров прави важно уточнение: тази конкретна свързаност подобрява административната работа, но сама по себе си не представлява контрол върху предписването и отпускането на лекарствата.По думите му реален и ефективен контрол може да има само, когато бъде постигната пълна оперативна съвместимост между системите на Националната здравноинформационна система, НЗОК, ИАЛ, НСЦРЛП, БОВЛ, лечебните заведения и аптеките. Към тях той посочва необходимостта да бъдат добавени и НАП и Агенция „Митници", ако целта е пълна проследимост на търговията с лекарства.

Това е съществената разлика между

контрол след откриване на нарушението и превенция за недопускане на нарушения въобще.При първия модел информацията се събира, анализира и проверява, след като вече има съмнение и е взето решение, че това съмнение трябва да бъде проверено.При втория системата сама извежда сигнал за несъотвествие и предизвиква автоматичен контрол.Например при необичайно поведение на конкретен участник на пазара. При несъответствие между данни от различни институции. При движение на лекарствен продукт, което не съответства на отчетеното му отпускане. При комбинация от обстоятелства, които поотделно могат да изглеждат нормални, но заедно да показват сериозна аномалия.

Точно това е смисълът на автоматизирания

обмен на данни.Не просто една институция да получава информация от друга.А различните системи да могат автоматично да сравняват информацията и да откриват несъответствия.В мартенското си интервю проф. Мавров за пореден път посочва и още един проблем — необходимостта от завършване на СЕСПА, специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. Тогава той обяснява, че НЗОК не може да я използва пълноценно за отчитането и заплащането на лекарствата, включително заради невъзможността да бъде свързан кодът на продукта с националния номер на лекарствения продукт, получаван от НСЦРЛП.

Днешната ситуация показва колко са важни

тези на пръв поглед технически въпроси, отлагани и неглежирани с години. Колко важни са за правилното управление на публичния ресурс, здравната сигурност и доверието в системата. Защото когато скъпоструващо лекарство бъде отчетено като отпуснато на пациент, а след това се окаже, че то е отклонено и продадено извън страната, проблемът не е само финансов.НЗОК плаща за лекарство, което би трябвало да достигне до конкретен пациент.

Държавата губи публичен ресурс.

А ако подобни практики водят до износ на медикаменти, предназначени за българския пазар, се създава и риск от недостиг.Затова след акцията трябва да има не само въпрос: Кой е нарушил закона?Трябва да има и още един: Кой или какво в системата е позволило това да продължава вече няколко години?

Тук ролята на ДАНС и МВР е ясна

— когато има данни за престъпление, трябва да има разследване.Но ролята на всички онези институции, които регулират, финансират и управляват здравната ни система е много по-важна.Тя трябва да помага нарушението да бъде видяно преди да се наложи разследване.Това означава следващата стъпка да не бъде просто още един контролен механизъм, а изграждането на цялостна система за проследимост: данни - автоматично сравнение -сигнал за несъответствие -проверка -действие.

Така се преминава от контрол към превенция.

От отделни информационни системи към свързана система.От проверки, извършвани след възникване на съмнение, към алгоритми, които могат да посочат къде има основание за съмнение.И тогава ДАНС и МВР ще продължат да бъдат необходими — но ще се намесват там, където системата вече е показала, че има проблем.Това е истинската цел на дигитализацията в здравеопазването.Не просто институциите да имат повече данни.А системите да си "говорят" и данните да започнат да работят заедно.Най-добрият контрол върху лекарствата не е този, който открива нарушението след месеци.Най-добрият контрол е този, който вижда несъответствието навреме и не позволява то да се превърне в схема.