Дядо Коледа във всеки сезон

За хората в 40 села д-р Антон Стоенев е единственият досег с медицината, за посещенията му в здравната служба говорят седмица преди да дойде

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Когато го сравнят с д-р Шенън, се чувства неловко. Казва простичко: „Такава е работата на всеки общопрактикуващ лекар особено в край, като нашия. На повикване сме по всяко време на денонощието, защото голямата медицина е далече от нашите хора", казва д-р Стоенев. И действително, той е единственият досег с медицината за хората в общините Невестино и Бобол дол. Поел е и хората от десетина села в община Кюстендил. Тук друг лекар те нямат. В това число не влиза фелдшерът и парамедикът, които са в неговата практика. Старците, а и по-младите разчитат предимно на него. Само в община Невестино селата, за които се грижи д-р Стоенев са 23, а в Бобол дол са 10. До преди година в практиката си, имал трима фелдшери. Двама обаче напуснали, защото по думите му, парите от касата намаляли.

Работното време на доктора

То не е фиксирано. Случва се да приема пациенти по 12-13 часа в денонощието. Викат го по всяко време, във всеки сезон, защото няма кой друг да се отзове. В област, като Кюстендил, където транспортните връзки не са от най-добрите, релефът не позволява бързо придвижване по пътищата между селата, а някъде те съвсем за запуснати, лекар отвън трудно би дошъл. Казано по-точно, въобще не би рискувал. Затова е д-р Антон Стоенев, със стария джип за висока проходимост, когато автобомилът му не позволява, а времето не е за мотор, е чакат с трепет по всяко време на година досущ Дядо Коледа. „Защото едно е да си в големия град, да имаш избор, да работиш и имаш някакви средства. Съвсем различно е тук при нашите хора – бедни, повечето възрастни с дългогодишни хронични заболявания, занемарени, а и по-младите без възможности да пътуват и си позволят лечение в университетски център, например. Това са те – хората, за които няма кой да се погрижи, но те съвсем не са втора категория. Просто, не са имали шанса да са в столицата или в друг голям град. Врекъл съм се на тях, познавам живота тук и ще съм до тях, докато мога", казва д-р Стоенев, но без никакъв патос. Говори с искреност, печелеща симпатиите веднага.

Изборът да заминеш или да останеш

За него той бил лесен. Завършил е Медицинския университет в София, впоследствие взел и специалност „Обща медицина". Казва, че и през ум не му е минавало да остане в столицата след дипломиране, нито пък да замине. „Никога не съм се изкушавал да замина. Винаги съм искал да работя тук, в Кюстендилско. В малкото населено място, на село е истинската медицина. В университетския център е много по-лесно. Предизвикателството да си тук, сред своите родом хора, сред тези, които нямат избор, е истинският избор за мен", казва д-р Стоенев и в подкрепа на думите си сочи не един и два примера от практиката си. И макар да помни пациентите си поименно и тегобите им, два случая от практиката си никога няма да забрави. „Шинирал съм счупен крак на полето, костта беше изскочила навън. Трябваше да дам максималното от себе си, от всичко, което бях учил, докато дойде спешната помощ", разказва д-р Антон Стоенев. Наложило му се в продължение на няколко години да лекува, доколкото му е възможно, рак на главата на жена. „Туморът вече беше стигнал костта. Такава картина трудно може да се опише. Пациентката обаче не беше съгласна да ходи често в града. Налагаше се продължително време аз да почивствам раните, да правя превръзките. Това са дейности, които те учат на нови и нови неща. И ти дават удовлетворението, че има полза от теб в живота, че можем да помогнеш", казва още общопрактикуващият лекар д-р Стоенев. Затова и вече 26 години в лекарската професия не се е отказал от практиката си на село. За това време му са се събрали две отпуски от не повече от седем дни без работа всяка. Това обаче е било във времето, когато все още двамата фелдшери не били напуснали. Сега е щастлив, ако успее да си открадни три-четири дни за почивка – време, в което той гледа да поиграе футбол с приятели. Колкото и обаче да го канят на чаша бира или вино вечер, той им отказва. Не пие, защото не е ясно по кое време на денонощието ще му се обадят за пациент. Сега брои дните до поредната четиридневна отпуска, в която ще може да отдели повече време за близките си и да се види с наборите.