Отбелязваме 141 години от Съединението на България

Актът е постигнат противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес, благодарение на самоотвержения героизъм, но и далновидност на наши общественици. Сред тях се открояват пет знакови имена, които се явяват мозъчния тръст за осъществяването му. Това са Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов – основателите на Българския таен централен революционен комитет през 1885 година.

с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата, най-вече вестник „Борба", организира и публични демонстрации. Най-масовата инициатива е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството. Тази дата се счита и за своеобразната завера, увенчана с постигнатото Съединение на 6 септември. Сред фигуриге на родолюбците и самоотвержените герои особено ярко се откроява една – на сержант майора от милицията в Източна Румелия и бивш опълченец в Руско-турската освободителна война Продан Тишков, роден през 1860 г. в Габрово. Той е добил популярност със своя прякор Чардафон Велики.

е можел да предположи, че този с това пренебрежително име, той ще остане в българската история. Продан Тишков носи прякора Чарда, означаващ стадо говеда. Като подигравка с него, по това време той е директор на милицията и жандармерията на Източна Румелия. За присмех, полякът генерал Август фон Дригалски, добавя към прякора му и частицата „фон", от немски възприемано като белег за аристократичност. Започва да го нарича Чардафон Великий.

едноименния хумористичен очерк от 1887 г. на Захарий Стоянов, считан за първата романизирана биография в страната. До самотоСъединението на 6 септември 1885 г. се стига след бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южни селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт.

Либерална партия. 

В същото време комитетът установява връзки с командира на жандармерията майор Райчо Николов и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Николаев споделя целите на БТЦРК, но отхвърля плановете за атентат срещу Кръстевич и сформиране на чети като нереалистични. В началото на септември той мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри.

капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Князът ги уверява в подкрепата си, но министър-председателят Петко Каравелов смята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията. Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив. На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.

и от към север да тръгне за Пловдив, но е застигната и разбита от войскова част при село Калфата (днес Съединение), при което загиват петима четници – Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Георги Сербезов и сливенецът Алекси Хаджиоглу. Независимо от това четата успява да се съвземе и да се присъедини към четата от Голямо Конаре, след което заедно настъпват към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Продан Тишков – Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден.

източнорумелийските власти, в лицето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив, дали да обявят сами Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Княз Александър I Батенберг обявява със свой манифест Съединението на 8 септември 1885.