Пазителят на детски усмивки и древни тайни в Каварна

Той е доайенът на болницата в Каварна. До преди няколко години беше неин управител. Но всички в града и региона го познават като детския лекар. Д-р Хамза Велиев. В Каварна е от 1976 г. През годините освен на грижата на каварненските деца, се отдава и историята (има издадени две книги - "Поклон, Тангра" и "Родени от Бога"), и на нумизматиката, и на блогърство, а в по-младите си години е писал стихове, предимно на турски език, член е на международната организация на турско пишещите автори АСКЕФ.

 

"Защо ми хареса в Каварна?

 

Като дете имах мечта да бъда в един малък крайморски град... Много се трудих, но слава Богу, Господ ми даде всичко, което ми трябва, а дойдох тук почти без нищо в ръцете си. Нали местните казват, че който пие от каварненската вода - онази от изворчето под Чиракман, остава в Каварна. Пих от нея...

 

Откъде идваме и накъде сме се запътили

 

Между другото, много хора мен ме знаят за турчин. Но аз не съм. Веднъж, когато бях малък, попитах майка си: "Майко, в съседното село хората се смятат за турци. И ние минаваме за турци. Но има коренна разлика между тях и нас, каква е тази работа?" И тя ми каза така: "Мойто момче, между нас и другите турци, има разлика колкото една яма, а между нас и българите има разлика колко една ципа от лук. Ние сме алани." Аланите идват от северен Иран, от Персия, от град Хоросан. Аланите - древно иранско племе, дошли по тези земи 138 години преди прабългарите, преди Аспарух. По времето на Борис I няколко алански племена упорствали срещу приемането на християнството. Някои били избити, други емигрирали във Франция, в Англия... Тъй като около 60% от думите в турския език са персийски, при превземането на България от Османската империя, асимилирането на тукашните алани било много лесно. Та, аз съм от село Алванлар (днес - Ябланово) в община Котел, Сливенско. Ако видите нашите стари носии - на жени и мъже, шевиците по-нищо не се различават от старобългарските шевици. И въпросите "Кой съм аз?", "От къде идвам?", "Накъде съм се запътил", "До къде мога да стигна?" ме вдъхновиха преди много години да търся корените си в миналото, да се запозная с много исторически факти. Човек трябва да знае в един момент откъде идва и накъде се е насочил.

 

Защо станах лекар?

 

Интересен въпрос... Нали знаете, когато човек иска малко да помисли, казва: "Интересен въпрос". ... Когато баща ми беше жив, ние бяхме заможно семейство. Но той почина от рак на 62 години. Тогава бях вече започнал да уча за учител в Кърджали. Там имаше пълен пансион. По онова време беше в ход кампания сред турското население също да има интелигентни хора, а за целта бяха необходими учители... Обичах да уча. Като малък отивах в училището в събота, в неделя, а от помощния персонал ме връщаха и търпеливо обясняваха, че в събота и неделя училището не работи... Та, в Кърджали не ми беше трудно, избраха ме за председател на Учкома, завърших с пълно отличие".

 

Младият човек учителства година в Кърджалийско

 

но младежка любов преобръща живота му на 180 градуса и той поема по друг професионален път - зарича се да стане лекар! Понякога в живота огорчението от разделите амбицира човек да постигне нещо значимо. Младежът зарязва сигурността на учителската заплата и през 1962 г. кандидатства в Медицинския институт във Варна. Приемат го. За да се издържа, налага му се да работи в почивни дни, през ваканциите. Работи всичко, почти няма варненско предприятие, в което да не се е трудил. Припечеленото първо се харчи за учебници и книги, а каквото остане - за дрехи, обувки. "Не съм взел и лев от майка ми и братята ми. Имах един свако, който ми пращаше по 10 лева всеки месец, осигурени от общината, защото бях единственият в селото, който учеше във висш институт. А тогава това не бяха никак малко пари... Имаше и по-бедни от мен - един колега ходеше с кръпка на гърба на шинела си. Но имах и колеги, които ги возеха на лекции с кола...", спомня си лекарят. Онзи с кръпката на шинела завършил с много висок успех и станал отличен лекар, а повечето от другите - с колите, не стигнали дори до диплома.
Започва в Окръжната болница в Търговище, Хипократовата клетва го отвежда в Омуртаг, после на село, а през февруари 1976 г. - в Каварна.

 

"Защо станах педиатър ли?

 

Това е много лесен въпрос - обичам децата, те са бъдещето. Редовен начален учител не може да е човек, който не обича децата. Тази любов премина в педиатрията."
През всичките 50 години малко деца в региона не са били пациенти на д-р Велиев. През годините те поверяваха на грижите му децата си, сега и внуците си водят при него.
През 80-те, когато едва ли не за всяко неразположение на малчуганите се предписваха антибиотици, д-р Велиев ги даваше в краен случай. 

 

Философията му винаги е била, че лекарят

 

трябва преди всичко да предпазва пациента си от болест, да му помага да живее здравословно, да познава него и родовата му история, средата, в която живее, учи, работи, за да може при болест да го лекува адекватно и комплексно. За всичките над 55 години професионален път в медицината, преминава и по цялата йерархична стълбица от селски лекар, през началник на отделения, до управител на болница - общинската в Каварна. И не спира да се грижи за здравето на децата на Каварна със същия плам, както преди 50 години.
Освен страстта му към историята, педиатърът има слабост и към нумизматиката. Има няколко колекции с монети от Руската империя, Съветския съюз, РСФСР, Османската империя, а сега и евромонетите. Макар по-нови, сред евромонетите също има ценни екземпляри. Обяснява и за разликата между две монети от 2 стотинки от 1981 г. Едната е юбилейната с надпис „1300 години България". Днес тя може да се продаде за около 5-6 евро. Но другата, сгрешената, която е с надпис „Народна република България", струва не по-малко от хиляди евро, казва д-р Велиев.